България и Македония никога не са били по-далече една от друга

Народите на Македония и България са свързани с многовековна обща история. Сега, когато би трябвало положението да е по-леко, България и Македония никога не са били по-далече една от друга. Патернализмът и предразсъдъците са по-важни от равноправното сътрудничество. Това се казва в публикувана в четвъртък в скопския "Утрински весник" и цитирана от БТА статия с автор пише Люпчо Поповски, озаглавена "Българска връзка". Големият въпрос е дали някой от хората, които управляват нашата държава, очакваше наистина, че от другата страна на Деве баир, само седем-осем седмици преди толкова важната за нас среща на високо равнище на европейските лидери през декември, ще започнат да стрелят с тежка артилерия и да отварят въпроси, които Македония и България с тежки мъки някак бяха затворили. Говори ли някой още за правата на македонското малцинство в Пиринска Македония, споменава ли някой кафкианските мъки на ОМО "Илинден"-ПИРИН да се регистрира като политическа партия в софийския съд, споменава ли някой присъдата на Европейския съд за човешките права в Страсбург, с която на българската държава й бе казано да спазва политическите права на тамошните етнически македонци? Всичко това сега е хвърлено в периферията на политическия дневен ред в Скопие и София, пише авторът. Вместо това македонската общественост се опитва да хване нишките на мрежата, която плетат съгласувано българският президент, външният министър, а и премиерът, с основната идея, че е дошло времето "по-малкият брат" да си научи урока. Същевременно македонската общественост се пита дали нашата дипломация проспа определени часове или не успяваше да разбере какво може да се случи, щом за да влезем в Европейския съюз, ще трябва да тропаме и на българската врата, пише вестникът и цитира изказването на Николай Младенов за това, че трябва да спре антибългарската кампания в Македония. "Антибългарска кампания ли е, когато се снима филм за реални събития, случили се в Македония по време на шестте най-мрачни години на човечеството? Най-важно доказателство за добросъседство ли е македонският народ да заключи най-дълбоко в съзнанието си своята борба, своята историческа епопея и най-важното си достижение - създаването на своя държава, само за да не се разсърдят нашите сега по-успешни братовчеди под Витоша?", пита авторът и отбелязва, че до септември 1944 г. България е била фашистка държава. "Защо цар Борис ходеше на поклонение в Берлин? Това е мрачна част от българската история, защото тя се престрои на погрешната страна, но тази голяма грешка трябваше да се изтърпи стоически, а не да се търси гума да се изтрие онова, което не може да се изтрие", пише авторът и пита трябва ли сценариите на филми, театрални представления и книги да се изпращат в София на "цензорски преглед за добросъседство". Според логиката на премиера Бойко Борисов сега никой от ЕС и от Америка не би трябвало да снима филми за Втората световна война, пише Поповски. "Нито един политик в Македония не би се осмелил да определя дневния ред на политиците, които управляват България, както го направи премиерът Борисов в интервю за гръцкия вестник "Етнос". Понякога е необяснимо как още може да се чуват толкова патерналистични послания от София за уж заблудените деца в македонската държава, пише авторът. Внимателно подготвената реч на президента Росен Плевнелиев пред еврокомисаря Щефан Фюле, в която нападна Македония за рушене на всички мостове на добросъседство и за разпалване на националистическа еуфория, беше написана с толкова жесток речник, какъвто биха коригирали и в Атина,  пише по-нататък вестникът. "На Фюле вероятно тогава му стана по-ясно, че историческите духове на Балканите, патернализмът и невероятно ниската толерантност към другия тук са циментирани и трябва херкулесовска воля, за да се хвърлят на боклука стереотипите, предразсъдъците и подозренията. В този момент това изглежда мисия невъзможна", пише вестникът. "Битката с предразсъдъците и стереотипите е като битка с вятърни мелници. В продължение на петдесет години, подпомогнати и от идеологията, тук се говореше за българите като за бедни хора на ръба на съветската империя. От другата страна на Деве баир говорят като измамени бащи за Македония, която не знае какво означава да си част от Европа. Смениха приказките за най-романтичната част от българската история със заплахи. Пазаренето кои празници можем да празнуваме заедно се превърна в президентска гротеска.  Народите на Македония и България са свързани с многовековна обща история. Сега, когато би трябвало да е по-леко, България и Македония никога не са били по-далече една от друга. Време е да се отхвърлят недоверието, тежките думи, писмата - време е е за нови идеи. Ако ги има", завършва Люпчо Поповски статията си, поместена в "Утрински весник".

Прочети цялата новина

Свързани новини: