Сирия е нов тест за авторитета на Ердоган

Премиерът Реджеп Тайип Ердоган се появи през миналото десетилетие като лидер, трансформиращ Турция, с обещанията да превърне страната си в модел за мюсюлманска демокрация и същевременно да управлява икономическо чудо подобно на Китай, както и да създаде нов вид неоосманско влияние в Близкия изток.

Всички тези цели сега са поставени под заплаха.

Пред Турция, която е държава, разположена на два континента, има куп предизвикателства, сред които е ескалиращата криза в съседна Сирия, заради която ислямисткият лидер се бори със съюзниците си и със собствения си електорат, за да получи подкрепа за по-твърд международен отговор.

Много наблюдатели все още разглеждат Турция като модел за младите демокрации в мюсюлманския свят. Полицията обаче използва водни оръдия и сълзотворен газ миналата седмица срещу хиляди привърженици на светската опозиция по време на протест срещу все по-религиозния и автократичен стил на управление на Ердоган в страната, в която разделението между религия и държава навремето бе ревностно пазен националистически идеал.

Междувременно икономиката на Турция се забавя, а забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) извършва най-дръзките си нападения от 90-те години досега.

И макар поддръжниците на Ердоган от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) обикновено да издигат плакати с надписи “Добре дошъл, велики владетелю”, когато пристига в някой град, същия израз използват и критиците му, които казват тези думи със сарказъм.

В момента той изживява най-трудното време от работата си като премиер, тъй като наведнъж се случват много негативни събития, каза Суат Киниклиоглу, председател на базирания в Анкара социологически Център за стратегическа комуникация и бивш депутат от управляващата партия на Ердоган.

Министър-председателят, който навремето бе в затвора заради рецитиране на ислямистко стихотворение в светската си страна, сега е в средата на последния си трети мандат като премиер след десетилетие, в което той опита да “обуздае” влиянието на военните, при което редица действащи и бивши военни бяха вкарани в затвора по обвинения в заговори за преврат.

Ердоган, който дойде на власт в началото на войната в Ирак, сега е изправен пред най-голямото стратегическо изпитание заради 20-месечния конфликт в съседна Сирия, особено в дните, откакто при падането на минометен снаряд, изстрелян от Сирия на турска територия миналия месец, бяха убити петима цивилни.

При последвалите незабавни действия от страна на Турция изглеждаше, че Ердоган е на път да започне война. Турската армия обстрелва сирийската територия, а в Анкара бе принуден да кацне самолет, извършващ полет от Москва за Дамаск, и товарът му бе иззет. Парламентът одобри резолюция, даваща пълномощия на армията да провежда трансгранични военни операции в Сирия.

Турски танкове все още извършват маневри по границата със Сирия, а на армията е наредено да отвръща с по две серии минометен обстрел за всеки сирийски снаряд, паднал на турска територия. Вариантът за сериозна турска намеса обаче намалява, като се има предвид смекчаването на тона на Ердоган и въздържането му от стъпки, които биха могли да превърнат гражданската война в Сирия в обширен регионален конфликт.

Някои турски политици казват, че призивът на Ердоган за по-агресивно действие за сваляне на сирийския президент Башар Асад “рикошира”, в частност заради липсата на подкрепа от Вашингтон, който призовава турците към по-умерен подход.

Турция твърди, че ще отвърне в своя защита, ако бъде провокирана, но турски представители казват, че никога не са настоявали за едностранна интервенция. Турците не са предприемали голяма военна операция от инвазията в Кипър през 1974 година.

Същевременно дори усилието за създаването на зона, забранена за полети в сирийското въздушно пространство, изисква международна подкрепа. Създаването на зона, забранена за полети, зависи от решението на Съвета за сигурност на ООН, каза Ердоган миналата седмица в Берлин - коментари, които свидетелстват за смекчаването на тона му спрямо Сирия, писа ...

Свързани новини: