Действието на "Висоцки. Благодаря, че съм жив" се развива през 1979 г., когато по време на концерт Владимир Висоцки (1938-1980) получава сърдечен пристъп и преживява клинична смърт. Режисьор е Пьотр Буслов, а сценарист - Никита Висоцки, актьор и режисьор, син на легендарния бард от втория му брак с Людмила Абрамова.

 

Ролята на Висоцки се изпълнява от 40-годишния Владимир Вдовиченков, актьор в московския театър "Вахтангов", известен от телевизионния сериал "Бригада". Но неговото име не е изписано в надписите според изискването и по споразумение с авторите.

 

"Преди да започнем вече имаше 15-ина сценария - и откровено слаби и интересни. Например работата на Едуард Володарски, приятел на баща ми. Но всичките бяха биографични, опитваха се да обхванат цялото творчество на Висоцки - като писател, като актьор в театъра и киното", разказва Никита Висоцки.

 

Подготвяли сценария пет години, първоначално за режисьор бил определен друг. "В историята, която ние взехме за основа (разказа ми я Всевлод Абдулов след смъртта на татко), се пресичат няколко вектора на неговия живот. Тя е важна за мен самия, защото, когато той почина, бях едва на 16 години. Освен другото, историята е много "филмова". В нея има и трагедия, и болест, и невероятно страдание, и творчество, и любов."

 

Режисьорът Станислав Говорухин казва, че днес, ако беше оцелял, Висоцки би заемал същото място, каквото имаше през 70-те години на миналия век. 

 

Също както тогава той би бил самотен и също както тогава - устремен към истината. "Днес тя може да е друга, не каквато е била преди 30-40 години, но си остава истина. Човек, който се стреми към истината, във всички времена се държи встрани от политическото русло", казва режисьорът на "Мястото на срещата да не се променя", сериал, в който Висоцки изпълни ролята на капитана от милицията Жеглов.

 

Никита Висоцки: "Татко е имал късмета да живее в забележително време, около него винаги е имало много необикновено талантливи хора. Не мисля, че е бил по-добър от тях, но в него е имало нещо, което го е отличавало от всички. Мисля, че решаващото е, че той е бил воин. Отнасял се е към живота като към предизвикателство и е побеждавал. А народът обича героите, които са готови за саможертва.

 

Във филма той е и победител, герой от народната митология, и човек, който в определени моменти е слаб, поддаващ се на влияние, извършващ грешки.

 

Взехме решение максимално точно да предадем неговия физически образ, като използваме възможностите на съвременната техника. А за да няма за публиката нещо като играта "намерете 10-те разлики", се разбрахме с актьора името му да не фигурира в надписите. Той се съгласи да остане анонимен, въпреки огромния труд, който положи."

 

Филмът разказва за пет дни, през които Висоцки е на гастрол в Узбекистан, година преди смъртта си. В края на 70-те той е знаменит, кумир за милиони. Но е на края на силите си. Не усеща таланта си, вече не може да пише стихове. На 25 юли 1979 г. в град Бухара той преживява инфаркт и клинична смърт.

 

В сюжета се проследява дейността на КГБ около отложените концерти, доносите на местни ченгета. Любовната линия във филма е за отношенията на Висоцки с последната му любима Татяна Ивлиева (роля, изпълнена от актрисата Оксана Акиньшина), но в този образ са смесени черти от всички известни жени на поета, включително и на Марина Влади - третата му съпруга. 

 

Режисьорът Пьотр Буслов (автор на много успешните екшъни "Баварец" и "Баварец 2"): "Във филма има всичко - и криминале, и хумор, и драма. На по-възрастните хора навярно ще им е интересно да видят как ние пресъздаваме Съветския съюз, времето, когато те са били щастливи. Разказваме с любов към характерите и към хората".

 

По време на снимките и в навечерието на премиерата екипът на филма е бил подложен на натиск от най-високо място в Кремъл да издаде името на изпълнителя на главната роля. Авторите и целият екип успели да мълчат до самата първа прожекция...