11/19/12 04:00
(http://e-vestnik.bg/)

Да продадеш Генерал Б.

Първата голяма идея на Доли беше шапката. Избра синьозелена, мъхеста, с наушници, които се спускаха върху големите уши като сушени кайсии на генерала. Ушите са грозни, помисли си Доли, и е най-добре да са покрити.

Когато видя снимката на генерала в „Таймс” няколко дни по-късно, тя почти се задави с яйцето си на очи: изглеждаше като бебе, голямо болно бебе с огромни мустаци и двойна гуша. Заглавието не би могло да бъде по-лошо:

Странна шапка на Генерал Б. буди слухове за рак. Тревогата в страната расте

Доли скочи на крака в мърлявата си кухня, завъртя се бясно и разля чай по халата си. Погледна диво снимката на генерала. И тогава осъзна: връзките. Не бяха отрязали връзките под шапката, както ги беше инструктирала, и голямата пухкава фльонга под двойната брадичка на генерала беше катастрофална. Доли изтича боса в офиса си / спалня и се зарови във факсовете, като се опитваше да открие най-новата поредица от числа, която трябваше да набере, за да стигне до Арк, капитана за връзки с обществеността на генерала.

Генералът се местеше често, за да избегне покушение, но Арк старателно изпращаше по факса на Доли актуализираната информация за контакти. Тези факсове обикновено идваха около 3 часа сутринта и събуждаха Доли, а понякога и дъщеря й Лулу. Доли никога не спомена това неудобство – генералът и неговият екип бяха под впечатлението, че тя е топ пиарът на Ню Йорк, жена, чийто факс е в офис с панорамен изглед към Ню Йорк сити (както впрочем беше в продължение много години), а не на двайсет сантиметра от разтегателния диван, където спеше.

Доли можеше само да припише недоразумението на някоя отдавнашна статия, чрез която бяха стигнали до нея в Гугъл. Или може би генералът беше решил преди четири години, че някога ще му потрябва пиар и беше запазил стари вестници или броеве на Венити феър, Ин стайл или Пийпъл, където за Доли беше писано или имаше портрети под тогавашното й прозвище: Ла Дол.

Първото обаждане от лагера на генерала беше дошло точно навреме; Доли беше заложила последното си бижу. Тя редактираше учебници до 2 часа сутринта, спеше до пет, а след това провеждаше леки светски беседи по телефона с начинаещи англоговорящи от Токио, докато станеше време да събуди Лулу и да й приготви закуска. И всичко това далеч не беше достатъчно, за да остане Лулу в девическото училище „Мис Рутгърс”. Често трите часа, които Доли си отпускаше за сън, преминаваха в спазми на безпокойство при мисълта за следващата чудовищна сметка за обучение.

И тогава се обади Арк. Генералът искаше ексклузивен консултант. Искаше реабилитация, симпатията на американците и да се сложи край на опитите за убийството му от ЦРУ. Щом Кадафи го беше направил, защо да не може и той?

Доли сериозно се зачуди дали не халюцинира заради преумората и липсата на сън, но назова цена. Арк започна да записва информацията за банковата сметка. „Генералът предполагаше, че таксата ви ще бъде по-висока”, каза той, и ако Доли беше в състояние да говори в този момент, щеше да каже “Това е моят седмичен хонорар, омбре, не месечния”, или “Хей, не съм ти казала формулата, по която се изчислява крайната цена”, или “Това е само за две седмици пробен период, докато реша дали искам да работя с вас”. Но Доли не можеше да говори. Тя плачеше.

*

Когато първият превод се появи в банковата й сметка, облекчението на Доли беше толкова огромно, че почти заглуши тъничкия тревожен глас, който мрънкаше в нея: Твоят клиент е диктатор, извършител на геноцид. Доли беше работила с лайнари и преди, Бог знаеше, че ако тя не беше взела тази работа, щеше да я грабне някой друг, ...

Публикувана на 11/19/12 04:00 http://e-vestnik.bg/16174/da-prodadesh-general-b/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване