За мен СДС не е търговска марка, не е значка за ревера. Той е емоцията, с която отраснаха децата ми. 21 години от моя живот бяха свързани със СДС. Не го напуснах и не го предадох никога. Винаги до днес съм вярвала, че мога да му помогна. И съм работила според силите си. Днес вратите на крепостта са отворени. От свои. И завоевателите се готвят да нахлуят и да поругаят храмовете ни, да плячкосат малкото останало, да се окичат с бойните ни знамена. Аз няма да бъда част от това публично унижение. Не и след всичко, което съм преживяла. Не аз напускам СДС. С днешното решение СДС ме напусна. Приемете, г-н Председател, това писмо като заявление за прекратяване на членството ми в СДС. Това пише Надежда Нейнски в отворено писмо да Емил Кабаиванов, председател на СДС.