Защо беларусите не псуват страната си?

Дори когато заминат на гурбет, беларусите разправят как семействата им живеят в една чудесна страна. Всъщност няма лъжа - хората в Беларус имат всичко, за да са щастливи. Освен пари.

* * *

През последните две години стотици хиляди беларуси се пръснаха из Русия, търсейки начин да припечелят. Но за разлика от гастарбайтерите украинци те разказват за страната си само хубави неща. По думите им беларусите живеят в най-добрата държава от бившия Съветски съюз, само дето напоследък не печелят добре. И наистина е така.

Вярно е, че в Беларус има авторитарен режим. Но стига да не си опозиционер, журналист или правозащитник, просто не го усещаш. Защото истинската диктатура в страната е диктатура над върховете - а не над низините.

Ще разкажа случка с мой познат в Беларус преди около пет години. Човекът се разхождал из родния си провинциален град и минал край заведение, където милиционери “поливали” новото звание на свой колега офицер. На пияна глава не харесали нещо в погледа на минувача и почнали - петимата вкупом - да го бият.

На другия ден пострадалият изпратил телеграма до Генералната прокуратура, обяснил накратко какво е станало. И всичките петима милиционери получили присъди: кой ефективна, кой условна.

В Беларус лесно пращат да търка наровете кой да е чиновник: катаджия, вземал рушвети, крадлив директор на завод или алчен за подкупи градски кмет. Няма никакво “взаимно поръчителство”, не се разпъват “чадъри”. Властта тук е подотчетна на народа по същия начин, както и народът - на властта.

Поради което в страната нито има корупция, нито се краде от държавата - поне в мащабите, каквито виждаме в други държави от ОНД.

В Беларус има чистота. Практически идеална. Дори на сутринта след някой празник човек не вижда по улиците разпилени хартии, салфетки и бирени кутийки. Дори асфалтът се почиства всекидневно от събралия се пясък. Толкова е чисто, че направо “дразни окото” на несвикналия руснак.

Противно на създалото се мнение, улиците са чисти не защото тук “не мърсят и не цапат” - по-скоро защото метат боклука не на шега. Един чистач просто не може да работи през куп за грош, нито да си позволи самоотлъчка: уволнят ли го дисциплинарно, трудовата борса никога вече няма да приеме от него молба за работа.

Изобщо Минск държи много строго на трудовата дисциплина. Самите беларуси вече не го забелязват, а чужденците недоумяват: как тъй централните столични булеварди пустеят посред бял ден? Отговорът е прост: беларусите наистина са по работните си места.

Няма и празноскитащи клошари из главните улици на градовете или по гарите. В страната патрулират твърде много милиционери и те не пускат хора с мърляви дрехи нито в метрото, нито в наземния транспорт, нито на пейките. Хванат ли някое пиянде, в най-добрия случай го пращат в изтрезвителното, в най-лошия пък го спукват от бой в уазката.

Беларус не е Русия, където полицията се заяжда само с онези, от които може да прибере нещо, но не закача мизерниците. Ентусиазмът на милиционерите е лесноразбираем - ако служител от вътрешното министерство види нещо “нередно” в поверения им район, може да ги разжалват.

Из беларуските улици и по сградите почти няма реклами и графити. Свободното пространство не се пълни с рекламни банери и листовки, защото властите не разрешават, борят се за “чистотата” на града. За графити тук налагат глоби - сериозни и съвсем наистина. Може дори да прекараш някой и друг ден в следственото.

В живота не липсват и лоши моменти. Проблемите с личния гардероб в Беларус са цяла катастрофа. Първо, заради крайното пренебрежение към “търгашите” от страна на държавата (останало тук от времето на СССР) конкуренцията там е твърде слаба, а митата - високи. Вносът на ...

Свързани новини: