Примерът на Жерар за всеки български другар

01/04/13 23:37
(http://e-vestnik.bg/)

Примерът на Жерар за всеки български другар

Водка, балалайка, ниски данъци. Шарж на Жерар Депардийо от полит.ру

Ако по статут днешна Русия на Путин не се променила в някое отношение ни най-малко спрямо мястото на съветската империя сред останалите държави, това е упоритото нежелание на отделни личности и народи да разглеждат Матушката като дестинация за емиграция.

Не щат да бягат или просто да се заселват в Русия не само богатите западняци, на които по отколешна руска традиция от времето на Иван Грозни гледат като на жадни за руска територия канибали, но и бедняците от т.н. развиващ се свят, част от която отдавна е изпреварила руския жизнен стандарт.

Много пъти съм установявал, че сред въпросите, на които комунистическата пропаганда няма никакъв отговор, е фактът, че милиони жители на източния лагер бягаха на Запад и още десетки пъти повече от тях си мечтаеха за това, но бяха „респектирани“ не от някакви ограничаващи имиграцията мерки в обетования пазарен свят, а от собствените си тоталитарни режими, полагащи неимоверни пропагандни, финансови, военни и милиционерски усилия да не допуснат управляващите другари да останат да седят сами върху куфарите си в случай, че бъде отворен тежко охраняваният срещу подобна изселническа вълна шлюз на социалистическия „прогресивен строй“.

Не можеха и не могат да отговорят на въпроса защо трудещите се на Запад не желаеха (и не желаят и днес по отношение на Куба и Северна Корея) да се преселят в рая на безплатното образование, медицинско обслужване и профсъюзно спонсорираните летни почивки.

Тази тенденция не само се запази, но и дори се засили след рухването на империята на злото, когато милиони руснаци се устремиха на Запад , към който и ние криво-ляво (повече криво, отколкото ляво в периода 1997-2001 г.) се приближихме, докато обратен, компенсаторен поне поток няма и няма.

Не „бягат“ в Русия, въпреки всичките й несметни природни ресурси (дали само климатът е обяснението?) нито западняците, нито азиатците (за африканци да не говорим - в Русия банди шовинисти редовно пребиват „черногъзи“, както ги наричат, кавказци, какво остава за хора с кожата на Обама!) нито дори българските русофили, на които е отредена ролята на веднъж годишно гнездящи край язовир Копринка ята от странни птици - странни, защото са единствените в света, за които любовта към родината минава през влюбеното крякане към едно далечно и негостоприемно (дори за тях) обиталище, на което се кланят, но хич дори не щат да припознаят като място за гнездене на своите деца, насърчавани да работят и учат пак в онзи омразен за тях Запад.

Крякането си е крякане, клякането си е клякане, но когато собственото ти снесеното яйце трябва да се измъти и от него да излети нещо човешко, някак нечовешко е да избереш снега. Трябва кукувица да ти е изпила ума, за да го направиш, а нашите кукувици не са изкукали чак дотам, че да не си преследват интереса си според елементарния инстинкт за самосъхранение.

И ето че чудото се случи!

Маститият френски актьор Жерар Депардийо, подгонен от немотията на несправедливо притискания за високи данъци френски богаташ, побегна към Русия и беше приет с разтворени обятия от разнежения от този уникален миграционен феномен руски президент Путин.

Това се превърна в световна новина не случайно: то е все едно пеликан да предпочете Сибир пред топлите води на Африка.

Ето какво написа по този повод френският философ и писател Андре Глюксман. Той разкритикува получаването на руско гражданство от френския актьор Жерар Депардийо. „Срамувам се заради него”, заяви Глюксман в интервю за берлинския вестник „Дер Тагесшпигел”, цитиран от агенция „Фокус“.

Писателят посочва, че се срамува не от желанието на Депардийо да не плаща данъци във Франция, а от близките връзки на актьора с президента на Русия Владимир Путин и с лидера на ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 01/04/13 23:37 http://e-vestnik.bg/16521/primerat-na-zherar-za-vseki-balgarski-drugar/