Петнайсетте епархии избират делегати за патриаршеския избирателен събор

В 15-те епархии у нас и в чужбина в неделя избират 80 делегати за събора, който на 24 февруари трябва да избере новият партриарх на Българската православна църква. В свое решение от 27 ноември 2012 г. Светият синод насрочи избирането на епархийските представители да се състои на 13 януари в цялата страна, както и в двете български задгранични епархии. Изборът на делегатите на патриаршеския събор се регламентира в устава на Българската православна църква, който е в сила от началото на 2009 г., коментира пред БТА богословът проф. Иван Желев. Сега Българската православна църква има 15 епархии - от тях 13 са в страната, а две са в чужбина. В страната епархиите са Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска. Двете задгранични епархии са Американската, Канадска и Австралийска епархия, и Западно- и Средноевропейската епархия. За делегати на патриаршеския събор с таен вот от всички епархии трябва да бъдат избрани по петима представители – по трима клирици и по двама миряни, а само от Софийската епархия делегатите ще са десет души, защото в нея се избира и патриарх и Софийски митрополит. Така тази неделя от всичките 15 епархии трябва да бъдат избрани 80 епархийски представители - делегати за патриаршеския събор. Изборът на епархийските избиратели днес е по епархии в епархийските центрове и се ръководи от митрополитите. В избора на български патриарх, според устава на БПЦ, по право в патриаршеския събор на 24 февруари ще участват и 14-те български митрополити, както и 19-те епископи. Право да участват в събора имат и по един представител на ставропигиалните манастири - Рилски, Бачковски и Троянски, представителите на двете духовни семинарии, и по един монах и по една монахиня от различните епархии, които се посочват от митрополитите. В някои епархии въобще няма монаси и монахини. Най-много 148 може да са общо делегатите на патриаршеския избирателен събор, но на самия 24 февруари ще стане ясен точният им брой, заяви проф. Иван Желев. Изборът на делегати бе белязан от скандал в Софийската епархия. Два поредни дни – в петък и събота - най-голямата в страната епархия не можа да излъчи кандидатите за делегати на събора. След смъртта на патриарх Максим временен наместник-председател на БПЦ стана Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Той по устав е и ръководител на Софийската митрополия. В четвъртък на заседание на епархийския съвет на Софийската митрополия Кирил спусна списък с кандидатурите си за делегати на събора, които трябва да бъдат утвърдени в неделя. За негова изненада членовете на епархийския съвет единодушно отхвърлиха списъка. В петък се повтори същото. Възмущението на епархийските съветници е било предизвикано от опита на владиката Кирил да наложи свои кандидати както от духовниците, така и от квотата на миряните. Според членове на съвета Кирил е игнорирал принципа да предложи по един представител от шестте духовни околии и имената на свещенослужителите в неговия списък са на напълно непознати лица. Членовете на епархийския съвет са били шокирани и от някои имена на кандидати от квотата на миряните. Сред тях са имената на Аксиния Джурова и Антон Дончев. Самият митрополит Кирил активно работи в полза на евентуалната си кандидатура за патриарх, въпреки силната съпротива срещу него на част от висшия клир. Късно в петък вечерта бе разпространено и изявление от Софийската митрополия. В него се посочва, че "днес, съгласно член 44 от устава на Българската православна църква - Българска патриаршия, се състави списък на достоизбираемите за представители от Софийската епархия за патриаршеския избирателен църковен събор". "В процеса на работата се проявиха разногласия, които, набирайки своята острота, за съжаление, ясно показаха, че става дума за саботиране избора на новия български патриарх и Софийски митрополит", се казва в изявлението. В изявлението се казва още, че "този акт сам по себе си е недопустим за църковната дисциплина, каноничното съзнание и поведение на православния клирик и християнин". Проф. Аксиния Джурова от дълги години е известна на нашите църковни среди, тя беше близка с патриарх Максим, но и оглавява Центъра за славяно-византийски проучвания, каза в неделя Знеполският епископ Йоан, попитан какви качества иматАксиния Джурова и Антон Дончев, за да са включени в списъка за избор на епархийските делегати от Софийската епархия. Аксиния Джурова е свързана с два храма - със Самоковския манастир и с храма "Св. Иван Рилски" в Софийската духовна семинария, в който тя се черкува, обясни епископ Йоан. За акад. Антон Дончев епископ Йоан, цитиран от БТА, каза, че "той е по-скромен човек и добави, че знае, че той се черкува в храма "Света Богородица" в Слатина". На въпрос, че Дончев е известен като "апологет на богомилството и че е бил член на тамплиерски орден", Знеполският епископ отговори, че "няма сведения писателят да е богомил". Попитан дали трилогията на Антон Дончев за Кракра Пернишки не е смущаваща за православието, епископ Йоан я определи като интересно произведение и посочи, че "това е един художествено-творчески акт". "Ако нещо България е дала на света в отношение на богомилството и дъновизма, това е знак минус и това не може да бъде нещо положително или нещо, с което да се похвалим", коментира Знеполският епископ. Той каза, че няма сведения, че Антон Дончев да е член на тамплиерския орден на Румен Ралчев. За участието на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров в списъка на епархийските избиратели от София епископ Йоан каза, че е специалист по металознание, но е и вярващ човек. Попитан не е ли смущаващо, че тези хора са били свързани с комунистическата номенклатура преди 1989 г., Знеполският епископ отговори, "хората, които са в листата, не мисля, че нямат авторитет и изградено постижение, но в областта на вярата, след като са православно кръстени и след като могат да се видят и на богослужения, никога не е късно даден човек да се обърне назад, защото покаянието на един човек е невидимо". По време на избора на делегати от Пловдивската епархия пловдивският митрополит Николай обяви официално, че не иска да бъде избиран за патриарх. „Нека се знае, че Пловдивският митрополит Николай няма да наруши принцип”, каза митрополит Николай, цитиран от „Фокус”. Този въпрос, според митрополит Николай, не трябва изобщо да се дискутира. Нормата е безпрекословна и не подлежи на коментар, добави той. За него е необяснимо защо продължават спекулациите по този въпрос. Ограниченията не бива да бъдат нарушавани, и никой в църквата не желае те да бъдат отменяни, каза митрополитът. „Тези избори трябва да са абсолютно освободени от всякакви сметки. На мен лично ми омръзна да слушам бакалски сметки, не знам бакалите как не се умориха да ги правят”, каза пловдивският митрополит. Според него, обществото ни е силно критично към съмненията за нагласени избори в държавата. Към църквата реакцията му ще е унищожителна.

Прочети цялата новина

Свързани новини: