Граждани почетоха паметта на избитите в първите месеци от комунистическия режим

С възпоменателна церемония в София пред паметната плоча и параклиса в градинката на НДК беше почетена паметта на жертвите на комунистическия режим. Първи февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на режима.   Това е черна дата в историята на Европа, в световната история, защото се избиват хора, защото е била избита част от нашата нацията, от нейния елит, каза вицепрезидентът Маргарита Попова, която присъстваше на възпоминанието.   Тя допълни, че по време на комунистическия режим са потъпкани ценности, идеи, биографии. Така се прекъсва национална история и национална памет, това е една от злините на комунистическия режим, каза Попова.   Как в днешния ден да има чувство за справедливост след като в резултат на насилствено прекъснатото ни историческо развитие основни ценности бяха несправедливото разпределение на власт и на блага, посочи Попова.   Няма как да искаме да се възцари чувство за справедливост, докато не споделим общи ценности, докато всички без лицемерие не признаем кои са общите ценности, а всъщност единствената, голямата ценност това е човекът и неговата свобода, но те не бяха в листата и в регламента на живота, който живяхме до 1989г., каза вицепрезидентът.   Затова трябва да помним и да припомняме, да пазим, да знаем. Никой няма право да преиначава историята, да я пренаписва, каза още Попова.   Сред присъствалите на церемонията пред мемориала на жертвите на комунистическия режим бяха президентът (1990-1997) Желю Желев, заместник-министърът на отбраната Августина Цветкова, съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров и заместник-председателят на парламентарната група Иван Иванов, лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев, председателят на партия "Свобода и достойнство" Корман Исмаилов и основателят на партията Касим Дал, посланикът на Франция у нас Филип Отие, граждани.   По време на атеизма, както вярващите наричат комунистическия режим, най-много е пострадала интелигенцията, както и духовниците - архиереи, монаси, монахини, православни християни и послушници, коментира пред журналисти наместник-председателят на Светия синод Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, преди да отслужи в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" панихида в памет на репресираните и загиналите по време на комунистически режим.   Ние никога не сме забравяли да споменаваме пострадалите от атеистичния режим в своите молитви, както и да се стараем да съберем сведения, защото е необходимо да разберем кои наистина са пострадали за вярата, заяви митрополит Кирил.   Според него това е признакът, по който трябва да се канонизират някои, които са Свети мъченици и изповедници, за които са казва, "че са пострадали до кръв, но заради вярата, не заради друго", защото има случаи, които трябва да се разграничат.   Това е следващото, което се надявам, че Светият синод в скоро време ще направи, но ние винаги сме се молили за тези пострадали, измъчени, убити по време на атеизма, каза наместник-председателят.   Почти няма духовник, който да не е бил репресиран по време на атеистичния режим и да не му е било забранявано да служи, да изповядва, да проповядва, заяви митрополит Кирил. "Църквата беше ограничена в самия храм, не ни даваха да извършваме опела на гробищата, да правим помени, нощно време кръщавахме, даже деца на величия на партията", каза наместник-председателят на Синода.   Митрополит Кирил коментира, че "във всичките си старания атеизмът не е успял да пречупи БПЦ и духовенството, което е служило достойно, извършвало е Светите тайнства и проповеди, и духовно е обгрижвало православните християни.   Попитан възможно ли е Светият синод и БПЦ да канонизират някои от духовниците, наместник-председателят отговори, че това трябва да стане, особено когато се намерят всички основания, но добави, че има такива.   На въпрос за конкретни имена на духовници, митрополит Кирил каза, че те са много, но сред тях са бивши протосингели във Видин и София, и на други места.   По ирония самият митрополит Кирил е бил нещатен сътрудник на Държавна сигурност по времето, когато, по думите му, църквата е била притисната, мачкана и маргинализирана в обществения живот.

Прочети цялата новина

Свързани новини: