След продължителния си упадък от колониалната слава през XVI век, когато Филип II владее по-го-лямата част от Стария и Новия свят, Испания е основно в периферията на вропейската история. Но през 2013 г. ще бъде в центъра на събитията в битката за спа сяване на еврото. От началото на кризата през 2010 г. изглеждаше, че съдбата на единната валута зависи от събитията в Гърция. Гърците може да клатят еврозоната и през 2013 г., но това, което се случва в четвъртата икономика, е по-голяма заплаха - не само защото самата Испания трябва да се справя с нарастващия риск от отделяне на най-големия си икономически регион Каталуня. Битката за Испания ще се води на няколко фронта. Пазарите на облигации ще изправят чуждите инвеститори срещу испанското правителство, което през 2013 г. ще трябва да вземе заеми за 207 млрд. евро (20% от БВП).Тревожното е, че тази огромна сума не включва капиталите, нужни за укрепване на разклатените испански банки, натрупали значими загуби от спукването на имотния балон. Вместо това новият дълг ще финансира дефицита и падежиращи облигации за 159 млрд. евро. Ако правителството на Мариано Рахой бъде оставено само срещу финансовите пазари, поражението е сигурно. Но испанският премиер ще има силни европейски съюзници, снабдени с нови оръжия. Той може да разчита на до 100 млрд. евро (но се надява да ползва по-малко от половината от тази сума) от спасител ните фондове на ЕС, за да рекапитализира банките. И ако преглътне гордостта си и поиска допълнителна спасителната програма, може да се обърне към Европейския стабилизационен механизъм (ESM) - постоянният фонд на еврозоната, за да успее да купи дълга, който правителството му трябва да набере през 2013 г. Това от своя страна трябва да позволи на Европейската централна банка (ЕЦБ) да осигури прикриващ огън с последната си базука - нова програма за закупуване на облигации от вторичните пазари. Тези покупки ще бъдат ограничени до останали книжа с падеж до три години, но ЕЦБ се ангажира да поема неограничени количества, за да свали лихвите до нива, които да успокоят страховете от разпад на еврото Ако всичко върви по план, обединените сили на Испа­ния, ESM и ЕЦБ би трябвало да надделеят над противни­ците си на облигационните пазари. Това може да отключи позитивен цикъл в Испания и еврозоната. Успокоението на по-ниските лихви по кредитите ще се разпростре към частния бизнес и така ще стимулира възстановяване на икономиката. Изтичането на капитали, което обезкръ- вява испанската икономика, отслабва банките и задушава кредитирането, може да спре и парите от чужбина може дори да започнат да се връщат. Победа в Испания ще вди­гне доверието и активността в цялата еврозона. Но и преди е имало надежди за пробив в еврокризата само за да бъдат разбити. Инвеститорите ще продължат да са нервни за страна, чийто дълг е нараснал повече от два пъти от 2008 г. насам и според МВФ ще достигне 97% от БВП през 2013 г. и чиито министри редовно подценя­ват мащаба на испанското бедствие. Много неща могат да се объркат. Банките може да имат нужда от повече допъл­нителни капитали от изчислените от правителството 59 млрд. евро, особено ако икономиката през 2013 г. се представя по-лошо от прогнозирания спад от 0.5%. Ако вместо това БВП се свие с 1.5%, както очакват частните анализа­тори, това ще затрудни изпълняването на целта за бюдже­тен дефицит от 4.5% от БВП и ще подхрани нови съмнения за изпълнимостта на спасителния план. Бягството на ка­питали ще продължи, което ще държи затегнат кредита и ще прекърши надеждите за водено от бизнеса възстано­вяване. А освен това ще подкопае банките, докато депо­зитите им изтичат. Застиналата икономика може от своя страна да вдигне безработицата дори по-високо от тези 25%, достигнати през 2012 г. С вбесени от трудовите реформи профсъюзи и множество млади безработни хора ще избухнат нови улични протести. Това ще постави правителството в за­труднено положение предвид натиска от Европа за още мерки за икономии, за да снижи дефицита до поставе­ната цел. За да се влошат нещата още повече, испанската криза ще се разпространи като метастаза и от икономическа и фискална ще стане конституционална и екзистенциална. Налагането на сурови икономии от централното прави­телство в Мадрид разпали негодувание в Каталуня (оси­гуряваща около една пета от испанския БВП) заради голямата субсидия, която плаща за други региони. Ката- лунците са се отцепвали и преди (макар и преди дълго време, през 1640 г., и то само за 12 години). Но перспек­тивата за съвременно отделяне вече не изглежда толкова фантастична и дори ако може да бъде избегната, инвести­торите ще се тревожат, че евентуална по-щедра фискална сделка за регионите ще отслаби испанските публични фи­нанси. Битката за Испания, така важна за еврото, може да се реши както в столицата на Каталуня Барселона, така и в Мадрид.

Пол Уолъс