Димитър Стоянович: Да пренесем красивата лудост на Левски

За обожествяването на образа на Васил Левски евтиният отговор веднага може да е: защото е умрял млад и не е имал време да прояви по-голяма част от своите човешки черти, а именно човешките черти са слабостите, заявява в интервю за БГНЕС историкът и журналист Димитър Стоянович по повод 140 години от обесването на Апостола.

"И той е от онези, които наистина целенасочено е посветил малкото си живот на една кауза, която по някакъв начин формира и всички нас като българи, в един определен период от историята. От друга страна, обаче, този въпрос е много правилен, че българите дали се идентифицират с него. Точно така е. Те по някакъв начин искат да припознаят онази лудост, която са загубили. Имам предвид хубавата лудост на човек, който въпреки всичко, което го заобикаля, въпреки абсолютното неразбиране на епохата спрямо него, ще прави това, което трябва, това, в което е убеден, дори и с цената на собственото си унищожение, както и става.
Това е една осмислена изкупителна жертва, която да оправдае съществуването на целия български народ и това е наистина едно християнско посвещение в името на българската кауза, което без съмнение за епохата и доста след това остава не съвсем разбираемо. То е толкова различно от цялостния манталитет на нацията, че няма как да бъде разбрано толкова лесно. И в един момент, обаче, когато в крайна сметка трябва да се стъпи върху някаква здрава, не болна основа, не предателска, не е компромисна, този пример излиза безспорно като най-смисленият от цялата нова и най-нова българска история, а и въобще в цялата българска история, като пример за жертвоготовност в името на една утопия. Която, обаче, утопия, в един момент наистина става реалност – по-успешна или по-малко успешна това вече е въпрос на тълкуване", смята Стоянович.
Според него личността на Левски няма как да не живее и в нашето настояще. Въпросът, разбира се, е дали може да бъде разбрана една такава позиция днес. "Ако хипотетично предположим, нищо, че в историята не съществува думата "ако", предположим, че има такъв един човек, един светъл пример около нас, който се опитва да промени лошото около себе си, то той пак няма да бъде разбран от нас. Нищо, че имаме примера на Левски. Той ще бъде разбран след поколения или в най-добрия случай, след 20-30 години. Лудите, какъвто е Левски, няма какво да се лъжем, Левски е луд не в психичния смисъл на думата, а е луд със своето убеждение, че това нещо, което той прави просто трябва да се направи, няма друг избор, няма път заобиколен, няма и бягство от тази работа, въпреки че наистина около него няма нищо – това е пустиня. Как искаш да засадиш, това е почти по Екзюпери, цветето ще продължи известно време да цъфти, след това няма да има кой да го полее. Така е и с Левски. Така ще бъде ако имаме една такава нова икона, каквато е Левски за нас. Тя трябва да бъде осмислена, трябва да се вземат нейните цветове, дори екстракт от него, за да продължи напред идеята, че е възможно такова нещо да се случи", казва историкът.
"За Левски почти нищо не се знае. Колкото и книги да са изписани, колкото и теории разнообразни да са дадени. На гости бях на един приятел – Пейо Колев, който има безкрайно стойностен сайт за стара българска фотография "Изгубената България". И той се занимава от една седмица денонощна работа да възстанови истинския образ на Левски, защото ние си мислим, че познаваме Левски, отивайки пред паметника, който на 19 февруари отново ще бъде обсипан с цветя и рози, както се казва, което не е образът на Левски. Това е един съвсем друг човек. Върху оригиналната фотография на един от румънските придворни фотографи, който пък е унгарец, той е един избледнял носител, от който нищо не може да се разбере. Впоследствие след Освобождението, той е пренаправен от български фотографи - Хитров и не знам още кой – нарисувани са му мустаци. Тези мустаци присъстват и на паметника, въпреки че Левски никога не е носил мустаци през живота си", отбелязва Стоянович.
Тази снимка с напетата униформа на Левски е била просто реквизит на студиото. "Българските хъшове я обличат, за да покажат, че има нещо такова като хора, които са готови да умрат за свободата и за идеалите си, но те нямат възможността и нямат дори идеята, че могат да имат една такава униформа, дотам е стигнало. В тази снимка може да се види дъсчицата, на която се стъпва, за да изглежда човек по-висок. Може да види пушката в детайли, която въобще не е бойна пушка, а ловна пушка, това е пак част от фотографския реквизит, с който разполага съответният човек, но тази снимка наистина е някаква форма на наша национална икона.
Тя е неравно изписана и в нея има грешки, има проблеми, но това е икона, която наистина би било не просто гордост, то би било смисъл за всяка една нация. Ние не знаем със сигурност точно как изглежда, доколко е разноглед, не е ли разноглед. Той е разноглед, но естествено нищо човешко не е позволено да има Левски, срещу което аз воювам. Би трябвало да има много човешки черти, но да кажем той е икона и не го пипаме. Но ние не знаем дори как е изглеждал, къде е погребан. Тези спорове не ми се иска да засягам. Някакви откъслечни информации имаме за ранния му период, след това как се озовава в Легията, какво правят тези хора там – нищо не се знае. Тази Легия е едно безкрайно красиво историческо недоразумение.
Наоколо всичко е прекрасно, вижда се, че нищо не става, той сам казва: ясно е, че с тези хора нищо не може да се направи, аз ще го направя сам. Започва тази битка за изгубените души на робите и т.н. Но дори и това, което казвам е хипотеза. Дали има начин да се стигне до истината – кой знае. Ние не сме за съжаление надарени с познанията на Нострадамус за бъдещето. Вероятно би могло да се стигне, вероятно и някой ден ако някаква систематизация на османския архив се направи и се изкарат допълнителни документи, които със сигурност присъстват там. Когато разбира се, извадим колкото се може повече надеждни доказателства за пътя на Левски, има някакви събрани, но те разбира се, са абсолютно недостатъчни. Ние нищо не знаем. В крайна сметка ние не знаем и доколко разпространена реално е неговата мрежа. Не знаем доколко силно влияние е имала тя върху хората. То не, че е било силно, то е имало влияние за лудите на епохата влияние, които после палят пожара, който измива безспорно дълголетния ни срам, неволен, разбира се, но срам. Винаги има надежда да се стигне до истината, но в този случай не мисля, че цялата истина ще бъде разбрана някога. Но една голяма част от нея ми се иска да вярвам, че ще бъде разкрита", казва той.
"Без съмнение едно от действията на Левски, които би трябвало да пренесем в днешния свят е красивата лудост. Човек може да научи от него най-важното, че той в крайна сметка се ражда свободен и едва след това обстоятелства, хора, характери, всичко останало може да го направи подчинен и роб. Левски е свободен, защото е такъв, защото е самият себе си. И един свободен човек може да направи всичко, той може да каже аз бях дотук, мястото, в което живея не ми харесва, то е потискащо, робско, коленопреклонно, каквото ние често казваме и за нашето време. Но той не е от тези, които бягат, не е от тези, които изрязват проблема вътре в себе си и дали ще е самоизгнанието или реалната емиграция навън, той може да направи всичко това, но той не го прави. Той избира трудния път – да променя през себе си хората и света около себе си. И това е според мен големият урок, който Левски е дал и който някак си забравяме и говорим за всичко друго, за какво ли не - имал ли е язва, нямал ли е язва, имал ли е мустаци, нямал ли е мустаци. Не това е всъщност голямото наследство, което Левски ни е оставил и за което, дето се вика от кумова срама, да си мислим някога пак е добре", казва Димитър Стоянович.



















БГНЕС

Прочети цялата новина

Свързани новини: