Регулаторът се събрази с премиера и откри процедура по отнемане лиценза на ЧЕЗ

След продължило няколко часа извънредно заседание членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) решиха да открият процедура по отнемане на лицензите на ЧЕЗ за извършване на дейност на територията на Западна България. Часове по-рано премиерът Бойко Борисов обяви, че още в рамките на днешния ден ЧЕЗ ще остане без лиценз за работа в България, но всъщност процедурата съвсем не е толкова кратка. Мотивите за предприетите от ДКЕВР действия ще бъдат обявени в сряда.   От централата на чешката компания в Прага определиха изявлението му и предприетото срещу дружеството разследване като "сериозно нарушение на законите на България като държава-членка на ЕС“. Чешкият премиер Петър Нечас пък определи предприетите действия срещу ЧЕЗ като силно политизирани заради предстоящите парламентарни избори, предаде Ройтерс. Нечас заяви, че ще говори с генералния директор на ЧЕЗ относно ситуацията, но също така иска да чуе от българските представители причините, довели до толкова безпрецедентна стъпка. "Единственият орган, който има правомощието да вземе решение за започване на процедура за отнемане на лиценза, е независимата агенция за енергийно регулиране. Не сме получили никаква официална информация за намерение да се предприема подобна стъпка", съобщи говорителката на “ЧЕЗ а.с.“ Барбора Пулпанова в комюнике, цитирано от АП.. В него чешката компания допълва, че "изпълнява изцяло всичките си задължения" и "категорично отрича да е извършвала нередности, които теоретично биха могли да доведат до процедура за отнемане на лиценза".   "България, като членка на ЕС, върви по един напълно безпрецедентен път", заяви по-късно чешкият министър на промишлеността и търговията Мартин Куба, читиран от чешката агенция ЧТК. Според него ситуацията с решението да се отнеме лицензът на ЧЕЗ е “много обезпокоителна“. [div class='left_orange'] ЧЕЗ отхвърли обвиненията, че нарушава обществените поръчки "ЧЕЗ Разпределение България” не е нарушавало Закона за обществените поръчки (ЗОП), посочва в изявление до медиите главният оперативен директор на “ЧЕЗ България“ Петър Баран. Той коментира, че в резултат на проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) са били съставени 12 акта за административни нарушения на трима служители на “ЧЕЗ Разпределение България”, и е наложена глоба за 15 хил. лв. Още[class='left_orange' div]Новината за предприемането на тези крайни действия бе обявена от Борисов на извънредна пресконоференция, която му е първата след масовите протести, които започнаха като антимонополни и прераснаха в антиправителствени. Само час по-рано Върховната административна прокуратура (ВАП) поиска от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да отнеме от двете дружества на ЧЕЗ лицензите за извършване на електроразпределителна и електроснабдителна дейност. Атаката моментално срина акциите на “ЧЕЗ Разпределение“ на Българската фондова борса и в 12.45 часа търговията им беше спряна. Акциите на дружеството поевтиняха със 17.58 на сто до 1200 лв. за дял. Продължи спадът и на акциите на компанията майка ЧЕЗ на борсата в Прага. Потърпевш от говоренето за проверки и наказание се оказа и доставчикът в Североизточна България “Енерго-Про“, чиито акции на Българската фондова борса паднаха с близо 11 на сто. Без национализация "Няма да съм аз този, който ще национализира в България", заяви обаче Борисов по повод исканията за изземане собствеността на частните компании върху електроразпределителната мрежа. Основната причина за отнемането на лиценза на ЧЕЗ е, че не е спазвало изискването на 30 дни да се отчитат електромерите, след като с решение от октомври 2008 г. ДКЕВР отмени тримесечното засичане на данните на уредите, обясниха от прокуратурата. Именно по-дългият срок на отчетено потребление през декември бе една от причините за по-високите сметки за ток, които изкараха хиляди граждани на улицата на протести, продължаващи повече от седмица. Основната причина обаче е поскъпването на тока от 1 юли с близо 14 процента и традиционно по-голямата консумация на ток по празниците. Като друга причина за прекратяването на дейността на чешката компания у нас прокуратурата посочи нарушения на Закона за обществените поръчки при възлагането на договори от страна на дружеството, с което не били избрани най-добрите условия, сключвани са договори със свързани с ЧЕЗ фирми и така били натоварени цените и съответно сметките на гражданите. Дружеството също така е уличено, че при подмяна на електромерите не съставя констативен протокол със старите показания на уреда. Говорителят на Европейската комисия по енергийните въпроси Марлене Холцнер заяви, че право на държавите от Европейския съюз и на техните енергийни регулатори е да дават и да отнемат лицензи. Поне две седмици отнема вземането на лиценза Реално обаче лиценз, издаден по Закона за енергетиката, не може да бъде отнет за един ден. Съгласно действащата Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, приета от ДКЕВР, регулаторът първо трябва да информира писменосъответното дружество за откриване на производството за отнемане на лиценза с посочено изрично основание за предлаганото прекратяване на документа. След това започва да тече 14-дневен срок, в който дружеството има право да даде своите възражения. Следва открито представяне на позицията на потърпевшото дружество и след това на закрито заседание на ДКЕВР се взема окончателното решение. То обаче подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. След това регулаторът трябва да назначи оператор на мрежата на дружеството с отнет лиценз и от думите на Борисов стана ясно, че вероятно това ще е НЕК. Ако намерим основания, ще проверяваме приватизационните договори и начина на инвестиции на ЕРП-тата. Ако бъдат установени данни за престъпления, то те ще бъдат предадени на съответната компетентна прокуратура, каза пред журналисти ръководителят на ВАП Камен Михов. Той уточни, че засега прокурорите не са намерили данни за престъпления, извършени от членовете на ДКЕВР и ЕРП-ата. Прокуратурата започна в средата на миналата седмица проверка в електроразпределителните предприятия и дружествата са били проверени в периода от 1 януари 2012 до 31 януари 2013 година, каза единият от наблюдаващите прокурори Веселин Найденов. Нарушения и при другите две ЕРП-та Инспекцията е установила нарушения и при другите две ЕРП-та. Те също не са отчитали в срок всеки месец електромерите, но в същото време регулаторът не ги е глобявал за това, макар да е налагал други санкции на дружествата. От прокуратурата посочиха още, няма механизми за контролиране на инвестиционните разходи на ЕРП-тата от страна на регулатора и затова те се отчитат документално в цените на електроенергията. Проверки на място рядко са извършвани, допълват от държавното обвинение. "Нямаме за цел да извършваме национализация или да изземване нечий бизнес. В условията на монопол обаче е много важно за потребителите да се спазва всеки елемент от лицензията. И едно нарушение е тежко, а ако става дума за системни нарушение, ние нямаме друг избор, освен да предложим отнемане на лиценза", обясни Камен Михов. Спешно писане на актове и глоби Откакто текат протестите на хората срещу високите сметки за ток, ДКЕВР и ЕРП-тата са обект на редица проверки от страна на прокуратурата, финансовата инспекция и данъчните. Регулаторът скоростно е съставил само за ден четири акта на ЧЕЗ "Разпределение", на ЧЕЗ "Снабдяване" и четири на ЕВН, тече процедура по връчването им и проверките продължават. Това отчете пред журналисти във вторник изпълняващият длъжността председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Юлиана Иванова, кота в неделя подаде оставка от поста, защото имиджът на регулаторния шеф бил накърнен заради извършваната от нейна фирма незаконна търговия с цигари в интернет. Възможно е да бъдат съставени още актове, проверка тече и в “Енерго-Про“, допълни Иванова. Актовета са заради това, че на ДКЕВР не са предоставени договорите за възлагане на услуги на свързани предприятия, така както е констатирано от проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция, каза тя. По думите й още във вторник следобед ще има наложени глоби на ЕРП-тата за нарушения на лицензиите ми. Според Закона за енергетиката санкциите варират от 20 хил. лв. до 1 млн. лв. според нарушението. Тъй като регулаторът е този, който трябва да реши дали да отнеме лиценза за работа на една енергийна фирма, шефката му коментира, че най-голямото нарушение, за което може да се спре дейността на едно ЕРП, е да не доставя електроенергия на потребителите си. Основание обаче би било и неизпълнение на инвестиционните програми на дружествата, така както са одобрени от ДКЕВР. Затова сега комисията ще проверява ЧЕЗ, ЕВН и “Енерго-Про“, как са изпълнявали заложените в цените им инвестиции. При установяване на нарушения може да се стигне и до налагане на най-голямата по закон санкция в размер на 1 млн. лв., каза Иванова. Тя обаче се оказа незапозната със самата процедура по отнемяне на разрешителното за работа. На извънредна пресконференция от ЕВН коментираха, че според тях няма основания да отнемане на лиценза им. Енергийната бедност виновна за протестите Протестите са резултат от енергийната бедност в страната – в България има доходи, при които хората не могат да управляват разходите си за енергия, каза регионалният мениджър на австрийската компания Йорг Золфелнер. Той обясни още, че дейността на дружеството пряко зависи от международните пазари на въглища и на газ и то може само да се опитва да работи максимално ефективно в тези условия. Золфелнер обяви още, че по-късно през деня на сайта на дружеството ще бъдат публикувани приватизационните договори от края на 2004 г., когато австрийската компания купи ЕРП-тата в Пловдив и Стара Загора и после ги окрупни. От ЧЕЗ обявиха още в понеделник, че техните договори за приватизация са публикувани още през 2005 г. Гарантирана възвращаемост в договорите не съществува, тя е разписана в регулаторната рамка, определена от ДКЕВР, посочи Золфелнер. Регулаторът е предвидил 16 процента възвращаемост на капитала за първите три години (от 2005 до 2008 г.) и по 12 процента в следващите пет години - до 2012 г., обясни той. По думите му реално постигнатата от ЕВН България възвращаемост на капитала всъщност е 5.85 процента. Золфелнер сравни, че в този период би могло да се намерят и депозити с по-висока лихва. ЕВН е инвестирала над 1.1 млрд. лв. в подмяна на инфраструктура, ефективност и клиентско обслужване и това е седем пъти повече в сравнение със седемте години преди приватизацията на дружествата, каза Калина Трифонова, член на управата на “ЕВН България“. Отделно по приватизационния договор са заплатени 700 млн. лв. , а още 400 млн. лв. са отишли в бюджета като данъци, откакто австрийското дружество е на българския пазар, отчетоха от ЕВН. От 60 000 км. електропреносна мрежа, 15 000 км. вече са подменени, подменят се електромери с умни такива, посочи Трифонова. Технологичните разходи на “ЕВН Разпределение“ са намалени с над 5 процента и в момента са 11.6 процента, допълни Золфелнер. Той ги сравни със загубите на сходно предприятие на ЕВН в Полша и уточни, че една част от загубите са технологични, но друга част е резултат на кражби на електроенергия. Золфернер допълни, че с купуването на пловдивската топлофикация ЕВН е дала добър пример как като се инвестира в ефективно производство едно дружество може да работи добре. През 2010 г след направен регулаторен одит на дружеството са били направени предписания, всички от тях са изпълнени, каза регионалният мениджър на ЕВН. В дружеството работят 2500 души, от които само четирима са австрийци, добави той. Неверни данни за заплати и екстри в дружествата Никой от мениджърите не се придвижва с джипове, а се купува високопроходима техника за отстраняване на авариите, коментира Калина Трифонова. Золфелнер заяви ,че няма да назове точната си заплата, но тя е в пъти по-малка от тиражираните 70 хил. лв. месечно. Ден по-рано той заяви, че такава заплата не получава никой в ЕВН дори и в Австрия, както и че от 2006 г. живее със семейството си в Пловдив, а през миналата година е пътувал до родината си само 12 пъти, основно по работа и с икономична класа. От “Енерго-Про“ също отхвърлиха тиражирани информации за "баснословни възнаграждения на мениджъри в компанията". В дружествата работят само български мениджъри, чиито заплати се определят от условията на пазара на труда в страната, които са известни на всички нас и които не предполагат възнаграждения като обявени 100 хил. лв. месечна заплата за Пламен Стефанов, който е председател на управата на “Енерго-Про“. “Месечната заплата на Стефанов е няколко десетки пъти по-малка", пише в съобщението.

Прочети цялата новина

Свързани новини: