Кой ще пусне водата да разкара политическата воня?

Страшно е да се следят събитията от последното време. Някакви полемики се водят, тълпите искат странни неща - национализация, забраняване на партии…
Така нареклата се интелигенция обяснява, че протестиращите са или лумпени, или комунисти, или и двете.
Комуникацията прилича на свалка в шумен бар между кранист и климактерична професорка по социална антропология. С малки изключения фалцетите на така нареклите се интелектуалци потъват тонално по вектора “абе толкова сте зле, че искам да емигрирам”.

Как да са бедните хора, впрочем? Полудяват от безсмислие, стъпквани от нискочели феодали и видиотявани от медии, заченати с културата и ценностите на оня-с-пържолките. На “интелектуалния елит” някак трябва да му се случи Ренесансът и да разбере, че няма как тук и сега (особено след 15 години политическа летаргия) формулирането на проблеми да не е инфантилно, че тълпата е като свадлива жена - като казва, че много пиеш, всъщност иска да й обръщаш повече внимание.

Обаче, за да се стигне до реалното искане, трябва да се случи здравословна комуникация. Например искането за национализация, може в рамките на диалога да се превърне в разумното съждение, че всъщност е все едно, колко ще струва токът, важното е сметката да няма съкрушителни ефекти върху начина на живот.

Около тока се появиха особено голям брой трактати за дясното и лявото. Доста са въпросите накъде ще тръгне България. То за лявото няма пари в държавата и хората ще се избият. За дясното хората нямат пари и ще подпалят държавата.
Всъщност, по кой път ще тръгне, няма значение (в рамките на разумното, естествено), докато две важни сфери не започнат да функционират: съд и медии. Защото последните създават демокрация и граждани, а първият отстранява системните проблеми. Училището, болницата и полицията ще могат да се поправят (започнат наново?) едва после.

Германският философ Хенинг Отман пише: “Така, както културата ни е предпазила от това да станем жертва на природата, така и политическото изкуство [sic!] ни предпазва от нас самите, кара ни да преборваме собствената агресия и склонност към разпри.”

Въздухът ще вони, докато днешната политическа класа плува в тоалетната чиния на съвремието, а казанчето е развалено. Но вече се усеща, че е започнало търсенето на номер на водопроводчик. Остава само да не среже някой кабела на телефона.

Прочети цялата новина

Свързани новини: