Стига със строгите икономии, чуват Меркел и Камерън

Шарлот Макдоналд-Гибсън
Джон Личфийлд

Докато народното недоволство се шири из Европа, Дейвид Камерън и Ангела Меркел ще бъдат подложени на натиск от другите лидери на ЕС да възвестят край на подхода към икономическата криза чрез строги мерки за икономии. Форумът на европейските лидери в четвъртък и петък в Брюксел се сблъсква с политическия вакуум в Италия, необузданите кризи в Испания и Гърция и обезпокоителните признаци за нов икономически спад във Великобритания и Франция. Освен това европейските лидери се изправят срещу растящия народен гняв срещу политиката на ЕС за овладяване на рецесията чрез затягане на коланите.

Камерън и преди всичко Меркел ще бъдат приканени да се съгласят с декларация от срещата за по-мек подход при орязването на бюджетните разходи в еврозоната и ЕС въобще. Вероятно декларацията ще бъде в сдържан тон и няма да задължи Камерън да предприеме каквито и да било промени в политиката на икономии на управляващата коалиция във Великобритания.

Проектът за заключителен документ от форума призовава за “подходяща смесица от разходни и приходни мерки, включително краткосрочни целеви мерки за увеличаване на растежа и заетостта, особено сред младите”. Комюникето приканва правителствата да дадат приоритет на инвестициите, насочени към растежа.

Може да има и отстъпление от официалните цели на ЕС за намаляване на бюджетния дефицит. Остава под въпрос дали всичко това е предназначено за промяна в посоката, или просто ще бъде промяна във формата.

В реч пред европарламента председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу прикани държавите да се придържат към своите програми за реформи. “Няма да позволим да спадне темпото на реформи в Европейския съюз”, каза той.

Канцлерът Ангела Меркел, на която предстои кампания за изборите през есента, е под вътрешен натиск да отстоява позицията на Германия, че дългосрочният растеж може да “бъде купен” само с болезнено икономическо лекарство. Очаква се обаче тя да се съгласи с формулировките в документа, за да удовлетвори Франция и Испания и да помогне за облекчаване на политическата безизходица в Италия.

Декларацията от форума отчасти ще бъде равностойна на признаване на действителността. Френският президент Франсоа Оланд най-сетне призна тази седмица, че въпреки повишаването на данъците и намаляването на разходите, Франция няма да успее да постигне тази години определената от ЕС цел за таван на бюджетния дефицит от 3 на сто от БВП. Той каза, че окончателното число вероятно ще бъде 3,7 на сто.

Ръководителите от ЕС имаха поредица “кризисни” срещи през последните четири години, на които се стараеха да намерят начини да попречат на финансовите пазари да “блъснат еврото в скалата”. Натискът на пазарите намаля след края на миналата година, когато Европейската централна банка предложи неограничена във времето подкрепа за затруднените банки в Европа.

Сега натискът върху капиталите в ЕС идва от народния гняв срещу орязването на държавните разходи, ниския растеж и растящата безработица. Производителността в промишлеността на ЕС като цяло спадна с тревожните 0,4 на сто през януари. “Положението в Италия и последните статистически данни за Европа говорят сами”, каза френски представител. “Трябва да намерим по-интелигентен баланс между реформите и краткосрочния растеж”, добави той.

* * *

Данни за някои европейски икономики:

Италия: Икономически спад с 0,9 през четвъртото тримесечие на 2012 г.; безработица на рекордни нива.

Франция: Слабата производителност в промишлеността за януари породи опасения, че страната ще се свлече в три пъти по-дълбока рецесия.

Германия: През първите две години на кризата в еврозоната икономиката бележеше растеж, но през последното тримесечие на миналата години спадна с 0,6 процента.

Гърция: Икономически спад от 6,4 през 2012 г.; очаква се спадът да продължи и тази година; правителството и централната банка прогнозират ниво от 4,5 на сто.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: