Сянката на войната в Ирак тегне над Арабския свят

ДПА

От улиците на Кайро до бойните полета на Сирия, последиците от нахлуването в Ирак през 2003 г. продължават да тегнат над Арабския свят, където от десет години съотношението между регионалните сили неспирно се променя, казват анализатори.

Решението на водените от САЩ сили да свалят от власт иракския лидер Саддам Хюсеин оказа пряко въздействие върху въстанията на т.нар. Арабска пролет, които заляха региона в последните две години.

“Най-важният урок, който иракската война даде на арабските улици бе: “не разчитай на Запада да ти разреши проблемите”, каза Ораиб Ринтауи от Центъра за политически изследвания “Ал Кудс” в Аман.

Подозренията към намеренията на САЩ в региона, провокирани от последиците на инвазията в Ирак, подтикнаха политически движения в Арабския свят да се дистанцират от Запада и да се представят за възникнали на местна почва.

Опозиционни движения в страните, преживели Арабската пролет, като Тунис и Египет, започнаха да определят управляващите ислямисти като “агенти на Запада”.

“Някога смятани за врагове на Запада, сега ислямистите са обвинявани, че служат на западни цели и на статуквото”, каза за ДПА Ринтауи. “След войната в Ирак, да бъдеш свързан със САЩ е равносилно на политическо самоубийство.”

Неотдавнашната визита на държавния секретар на САЩ Джон Кери в Кайро бе посрещната хладно от някои опозиционни лидери, дори след като той ги призова да преосмислят намерението да бойкотират предстоящите парламентарни избори.

Една от основните последици от войната е борбата за политическо влияние между сунити и шиити.

Сваляйки доминирания от сунити режим на Саддам, западните сили премахнаха единствения противовес на шиитския Иран. Това разпали противоборството на Техеран със Саудитска Арабия (влиятелна сунитска сила) за регионално надмощие.

Това съперничество породи конфликти и политически кризи от Ирак до Ливан.

“Без съмнение войната в Ирак не само укрепи позициите на Иран, но и подсили регионалното напрежение между сунити и шиити”, каза Мустафа ал Саяд, професор по политология в университета в Кайро.

Боричкането за надмощие между Саудитска Арабия и Иран след войната в Ирак породи редица политически прегрупирания. Техеран и Рияд финансират и поддържат сунитски и шиитски радикални групировки в Ливан, Ирак и сега в Сирия.

“Ако Саддам бе останал на власт, много от тези конфликти нямаше да се случат”, каза за ДПА Ал Саяд.

Един от най-силните ефекти от войната продължава да се усеща в коридорите на властта във Вашингтон, Лондон и Брюксел, където политиците се въздържат да вземат решение за нови военни намеси в Арабския свят.

Анализатори твърдят, че нахлуването в Ирак и последвалите години на смъртоносни религиозни размирици са отказали Запада от военна намеса в Сирия. Според анализаторите това решение ненужно е удължи двегодишния конфликт в Сирия.

“Страхът от втори Ирак доведе до смекчаване на позициите на Запада към Сирия и сирийският режим се възползва от този страх”, каза Надим Шахади, експерт в мозъчния тръст Чатам хаус в Лондон.

Растящото влияние на джихадистките бунтовници в Сирия и фанатизмът на режима на президента Башар Асад накараха мнозина западни лидери да направят “грешни паралели” с Ирак, смята Шахади. Това отказа САЩ и Европа да въоръжат бунтовническите сили.

“Мнозина западни лидери гледат към Сирия и си мислят, че гледат как ще настъпи нов Ирак”, каза Шахади. “Вместо да научат правилните уроци от инвазията и да поддържат местните опозиционни движения, те допускат конфликтът да прерасне в хаос.”

В подхранването на конфликта в Сирия има роля и съседен Ирак, сега с доминирано от шиити правителство в съюз с Иран, който е ключов поддръжник на Асад.

Присъствието на приятелски към Техеран съсед се оказа ценно политическо предимство за Дамаск. То прокара директна линия за военна и политическа подкрепа от Иран за Сирия.

“Ако инвазията от 2003 г. не се беше случила, Асад щеше да има един съюзник по-малко в региона”, каза Ринтауи.

И докато битката за бъдещето ...

Свързани новини: