Вилдан Байрямова: За разединението прошка

"Нараних ви, убивах надежди, изгорих ви с лъжи, простете ми!". Много ни се искаше да чуем това и да усетим покаянието от онзи/онези, срещу които улицата въстана.

Социалните мрежи кипнаха в опрощения така, както довчера вреше недоволството от лимитираната демокрация, диктатурата на олигарсите и тиранията на монополите. Вчера и днес, а може би и утре, разцепилите се протестиращи учредяват конкурентни движения и ще създават партии. На гражданите, напиращи към властта. Нали доскоро едни Граждани за европейско развитие на България режеха ленти и крепяха фискалната стабилност, за сметка на скъсания ни джоб. Но гневът ни се изля по арабски модел… След който по рецепта на ход са талибаните. Типично по нашенски лидерите на улицата се изпокараха кой да води бащина дружина, кой е по-по-най разпознаваем и автентичен. Общата в началото кауза на протестите срещу енергийните монополи се разви в искания, заклеймяващи политическата система и икономическите й пипала, и всички пороци, родени от престъпната симбиоза на властта с олигархията. След "Не на всичко!" съвсем логично улицата започна обстрел с предложения за промяната – някои разумни, а много други утопични и невъзможни за осъществяване.

Във всичката врява и безумство се откроява блестящото отсъствие на хората с "високата експертиза". Българският интелектуалец троши пръсти на клавиатурата във Фейсбук, пише в блоговете или виси пред телевизора, или дръзва най-много да покрещи за запазването на Иракли. И мърмори срещу откроилите се водачи на протестите, маркирали се като гласа на народа. А понеже във "vox populi" вокалът на интелигента липсва, гражданските движения и бъдещите им партии се надвикват в нестройния хор на властовите си амбиции. След вчерашното "Освобождение", днес бе обявена и "Българската пролет". Първите се титулуваха като радикалното крило на протестите и не е ясно още колко ще се втвърдяват. Вторите огласиха отхвърлянето на икономическите и партийните монополи. Всички гарантират, че разполагат с експертни екипи. Кои са експертите, остава да чуем. В България всички сме експерти по всичко. Само единението ни убягва винаги, щом замирише на власт.

Имало ниша за една нова партия до изборите, прогнозираха социолози. Но не познаха, защото в смутните дни всяка група с байрак е на път да си регистрира такава. Излиза, че новите граждани влизат в модела на политическите формации – от съюзите на идеи и платформите до разводите, роенето и сгромолясването. Онова, което ни събра, то ще ни раздели, а после? Гневът не е вече връзката между хората, той отстъпи пред мерака за власт. От което, разбира се, печелят падналите вчера и преди това. Нищо чудно, ако именно те се върнат на бели коне. Срещу разбита армия печелиш битката без бой. Дончо Дудев се обяви против създаването на партия и участието й в избори, но поиска мини-граждански формации от по 5-6 души да бъдат назначени в министерствата, в Топлофикациите, в ДКЕВР и в … ЕРП-тата, които са частни чужди компании. А как ще стане това, не е ясно. Той и другите познати лица Ангел Славчев и Янко Петров се разграничиха от "освобожденците" на Ивайло Франц, които откровено канализират енергията си към вота и депутатстването после. Как ще стане това в ограничените срокове за съдебна регистрация и събиране на необходимите подписи, не е ясно. Движението "Орлов мост" и неговият водач Янаки Ганчев пък се разграничават от всички и не е ясно накъде ще поемат след палатковия лагер. Ентусиазъм обаче при всички има.

Разнобоят между лидерите на протестите има два ефекта. Първият, енергията се пръсна и тлее в различни огнища. Вече е очевидно, че те трудно биха се събрали под едно знаме и с една цел. Мишените се смениха – сега всеки, който не мисли като тях, е предател и провокатор. Вторият, бариерата пред управниците в оставка е вдигната. Нищо, че в Ловеч освиркаха Борисов и му крещяха "Мутро!". Нищо, че всички научиха кой е Буда и кои са будалите в държавата, и как дюните са гора, а горите са ски-писти... Бариерата е вдигната, а в идващия влак са същите, които ни отнеха надеждите за светлината в тунела. И които не поискаха прошка за нищо. Напротив, облъчването с обещания за скоростни промени и спасение започна. В България обаче световете са малки, всеки има своето убежище в тях и търси спасение в ъгъла.

Помним абсурда, когато с решение на МС бе обявен ден на национален траур в памет на Пламен Горанов от Варна. Това е все едно "Наглите" и "Килърите" да поръчат масов курбан за жертвите си. Има реална опасност в нощта на 12-13 май ние да сме отишли курбан, този път на самите себе си, на разбития мост към единението. И пак да се питаме – като гласуваме за демокрация, защо получаваме диктатура. Това е самоубийство - масово и без кауза. И е непростимо.
















БГНЕС

Прочети цялата новина

Свързани новини: