Европа има нужда от полските добродетели

Въпреки лошите новини от еврозоната повечето поляци се радват, че са част от Европейския съюз, а благодарение на стабилната си икономика се справят с кризата по-добре от южните части на Европа.

Според представите на стария Запад полският управляващ елит е консервативен по обществено-политическите въпроси, но пък доста либерален в икономическата политика. Дори поляците обаче разбират, че новопоявилата се неяснота в световната икономика изисква прагматични решения.

“В кризата всички ставаме кейнсианци*”, казва с усмивка кметицата на Варшава Хана Гронкевич-Валц. Градоначалничката на полската столица е сред стожерите на управляващата либерална гражданска платформа и, подобно на съпартиеца си премиера Доналд Туск, вече кара втори мандат.

Гронкевич-Валц не трябва да се притеснява особено за поверения й град - тук безработицата, поне официалната, никога не превишава 5 %. Варшава обаче не е Полша - страната неотдавна достигна най-ниската точка в икономическото си развитие през последните години, безработицата е над 14 % (сред младежите е два пъти по-висока) и има нужда от кейнсианци, които да противодействат на тези тенденции.

Либералът Лешек Балцерович, бащата на икономическите реформи от 90-те години, все още обича да прави прогнози, въпреки че вече не е активен политик, а “само” преподавател по икономика в реномирания Варшавски икономически университет.

Полските управляващи взеха някои мерки, за да противодействат на кризата.

Водещата лихва, например, бе понижена с 1,5 % за десет месеца. Полша наистина все още има една от най-високите реални водещи лихви в ЕС, но сигналът е еднозначен - в икономиката трябва да се влеят пари. Също толкова еднозначна е и друга мярка - новосъздадената програма “Полски инвестиции”, която е на стойност милиарди евро.

Радостни, че са в ЕС

Трябва да се гарантира, че през идните години страната ще може да продължи модернизацията си въпреки всички пречки, сред които са краят на строителния бум около Европейското първенство по футбол, европейските бюджетни ограничения, кризата в еврозоната, изострила се през няколко месеца.

Чрез инвестиционната програма трябва да бъде надградена най-вече инфраструктурата на страната - производство и разпределение на електроенергия и газ, включително шистов газ, шосеен транспорт и обмен на данни.

“Колко е хубаво, че поне икономиката на основния ни търговски партньор се развива добре”, отбеляза неотдавна със задоволство варшавски предприемач. Разбира се, той говореше за Германия.

“Този локомотив ни тегли след себе си - който иска, може да разглежда това като един вид репарация”, посочва той.

Неочаквано западният съсед се е превърнал в източник на надежда и котва на стабилността - нещо рядко в историята на двете страни.

Голямо мнозинство от поляците са все така доволни от факта, че страната се е присъединила към ЕС.

Нещата обаче не вървят така гладко по въпроса за валутата. “Бащите” на договорите за присъединяване от 2004 година задължиха новата членка на ЕС да се присъедини към еврозоната, все пак - без конкретна дата. И едно след друго заваляха изявления, които останаха неизпълнени.

Полша може да се присъедини към еврозоната най-рано през 2006 година, прогнозира навремето главният икономист на Deutsche Bank.

В очакване на еврото

Годините 2011, 2012 година бяха посочвани като възможни дати от премиера Доналд Туск, който е на власт вече шест години. Междувременно е ясно само едно - това няма се случи поне до 2016 година. За въвеждане на нова валута е необходима промяна в конституцията, която пък не може да се направи от сегашния парламент. Това означава да се изчакат изборите през 2015 година. След това страната ще трябва още две години да изпълнява критериите и да остане в “чакалнята”. Съвсем спокойно може да стане 2018 година.

Полското правителство продължава да посочва присъединяването към обявява еврото за върховен приоритет, но при подготовката на гражданите трябва да се действа предпазливо.

Според президента Бронислав Коморовски би било най-добре ...

Свързани новини: