След Кипър, Словения ли е следващата в доминото на еврозоната?

Ройтерс

Словенски правителства последователно отказаха да приватизират словенските банки, предоставили пагубни заеми на свързани с политиката бизнес интереси, което сега заплашва да завлече страната в центъра на дълговата криза в еврозоната.

Терен с незавършени жилищни блокове в комплекса Сиска в покрайнините на Любляна е емблематичен за бедите, сполетели бившата югославска република, така, както и много подобни призрачни квартали в задушаващия се от дългове европейски юг са свидетелство за дълбочината на икономическите проблеми в по-широкия континент.

Редиците сгради с общо 833 апартамента стоят почти празни, жертва на рухването, последвало бума на имотите и настъпилата след това рецесия. “Веград”, компания, някога ръководена от политик с добри позиции, е планирала да построи наблизо и хотел, но не стигнала по-далеч от изкопаването на един голям ров. Уместен символ в момент, когато Словения се намира под нарастващ натиск да поиска кредитно споразумение, за да запълни финансовата дупка, както направи Кипър миналия месец.

Двете страни са различни в много отношения, но имат най-малко две общи неща: както и Кипър, Словения също трябва да рекапитализира най-големите си банки и няма пари да го направи.

Словения беше единствената бивша комунистическа република, която отказа да продаде по-голямата част от държавната си банкова система след падането на комунизма, така че сега само данъкоплатците трябва да плащат сметката на кредиторите след години на политическо влияние и лошо управление, натоварили ги с лоши кредити, равняващи се на почти една пета от икономиката.

По думите на Йоже Дамян, професор по икономика, който през 2006 г. беше министър на развитието, държавната собственост означава, че определен брой хора или фирми са имали специално отношение от страна на кредиторите заради връзките им с политическите партии и ръководството на банките.

В случая с проекта Сиска “Веград” е взел пари назаем от словенските банки - дължи 107,8 милиона евро на най-големия кредитор Нова Люблянска банка, а след това е банкрутирал.

Изпълнителният директор на “Веград” беше Хилда Товшак, бивш ръководен представител на консервативните християндемократи, която според Дамян се е възползвала от своите връзки.

“Директорът на “Веград” имаше много голямо влияние. Тя притежаваше връзки навсякъде,” каза той пред Ройтерс.

Съд миналия месец я осъди на 14 месеца затвор заради нагласяване на търг с още две строителни фирми за строежа на летищна контролна кула през 2008 г. Тя е съдена също и за това, че използвала пари от съвместен фонд, свързан с “Веград”, през 2009 и 2010 г.

Товшак отрича да е извършила нещо нередно и в двата случая и няма доказателства, че тя или “Веград” са действали неправомерно в случая със заемите на Сиска. Адвокатът й каза, че тя няма да прави коментар във връзка с този материал.

Дамян напусна правителството само три месеца след като разбра, че план за продажбата на Нова Люблянска банка (НЛБ) е бил подкопан в резултат на политически натиск, за да бъде задържана банката в държавни ръце, така че политиците да могат да продължават да упражняват контрол.

“Оттеглих се, защото стана ясно, че няма да има приватизация на НЛБ и че държавата е решена дори да увеличи контрола над нея,” каза той пред Ройтерс. “Вече беше ясно тогава, че държавата е лош стопанин”.

Медиите съобщиха, че банката трупа и други лоши кредити: 187 милиона евро задължения на строителната фирма SCT, сто милиона на строителната фирма Приморие и 115 милиона на инвестиционната компания Звон 1 холдинг. И трите фирми сега са в банкрут.

НЛБ оспорва тези данни, но ...

Свързани новини: