Унгария от любимец до кошмар за чуждия инвеститор

в. Файненшъл таймс

Унгарците дни наред минаваха в протестен марш през центъра на Будапеща до Конституционния съд, преди да бъдат одобрени промените в конституцията на страната, наложени от кабинета на Орбан. Той изостри отношенията и с чуждите инвеститори. Неотдавна Унгария влезе в новините по света с конституционните промени, които според критиците ще отслабят демокрацията в страната. За инвеститорите обаче най-голяма тревога будят конфликтите на правителството с чуждестранните енергийни компании и с банките.

Правителството на партията “Фидес” на премиера Виктор Орбан нареди през януари на енергийния регулатор да свали цените на дребно за газ и електричество с 10 на сто, въпреки че правителството увеличи таксите за комунални услуги, плащани от енергийните компании. Когато миналия месец компаниите спечелиха в съда и блокираха намаляването на цените, Орбан определи решението на съда като “скандално” и обеща да прокара още по-голямо намаляване на цените.

Огненият премиер свика специална сесия на парламента, в която неговата “Фидес” има мнозинство от две трети, за да създаде нов, по-мощен регулатор, чиито решения могат да бъдат оспорвани единствено в Конституционния съд на Унгария. Междувременно правителството ренационализира газовите си хранилища, изкупувайки дяловете от германската E.ON и унгарската MOL. Орбан обещава, че Унгария ще договори по-ниска цена за газа с “Газпром”, основния си доставчик. Критиците му са скептични.

Предишният статут на Унгария на любимец за чуждите инвеститори започна да се променя, когато през 2010 г. правителството наложи най-високия в ЕС данък върху банките плюс “кризисни” такси върху енергетиката, телекомуникациите и сектора за търговия на дребно. Всички те са доминирани от чуждестранни компании. Целта бе да се свие бюджетният дефицит под натиск от Брюксел. В същото време обаче правителството въведе плосък данък с ниска ставка.

Най-сериозните сблъсъци бяха с компаниите в сектора на комуналните услуги и с банките, които през 2011 г. понесоха загуби в резултат на мерките за намаляване на бремето от ипотечните кредити в чужда валута. Чуждите компании се оплакаха в ЕС от някои от мерките на унгарските власти, но предпочитаха да не критикуват публично. Това обаче вече се променя.

Миналия месец Мартин Херман, изпълнителен директор за Централна и Югоизточна Европа на RWE, заяви, че германската компания ще намали наполовина инвестициите в Унгария тази година. Той подчерта, че действията на правителството са “безпрецедентни и напълно неприемливи”. Компаниите не могат да инвестират, когато “де факто са много близо до вероятността да бъдат експроприирани”.

Малко преди това Енрико Кучани, изпълнителен директор на Intesa Sanpaolo - най-голямата търговска банка в Италия, обяви, че банката може да преразгледа присъствието си в Унгария. Според него някога добронамерената към финансовите услуги Унгария се е превърнала в “кошмар”.

Ако трябва да сме честни, има причини за действията на правителството и в двете посоки. Сметките за комуналните услуги и ипотечните кредити в евро и швейцарски франкове, раздавани щедро в периода преди кризата, но трудни за погасяване заради слабия форинт сега, са най-тежкото бреме върху разходите на домакинствата в поразената от рецесия Унгария.

Макар сметките за ток и газ да са под средните за ЕС, заради ниските заплати в Унгария те са около една шеста от бюджета на домакинствата. В България през февруари нарастващите сметки за ток предизвикаха масови протести, които катурнаха правителството. Кабинетът на Орбан не е пред такава заплаха. А популистките му методи помпат рейтинга на “Фидес” преди изборите през 2014 г.

Предлагащите комунални услуги, също като банките, твърдят, че са готови да сътрудничат с правителството. Ерик Деплет, изпълнителен директор на E.ON Унгария, заяви пред местен вестник миналия месец, че сметките на хората в страната са високи спрямо покупателната способност. Но според него решението не е да се тикат дистрибуторите към загуби, то трябва да ...

Свързани новини: