Не само СРС, и любителски запис може да стане доказателство за престъпление

В разговора на тримата в Банкя има очевидни данни за престъпление. Главният прокурор ясно даде да се разбере днес, че за него няма никакво съмнение, че Кокинов предварително е дал на Борисов доклада от проверката в МВР за злоупотреба със СРС непосредствено преди официалното обявяване на резултатите от прокуратурата.

Но това е само една малка част от всички данни за престъпления срещу правосъдието, търговия с влияние, изнасяне на класифицирана информация, злоупотреба с еврофондове и т. н. , които се съдържат в този запис.

Той обаче не бил СРС и затова не можело да се докаже престъпление, повтарят като лайтмотив вчера и днес предимно фенове на Борисов. Не е точно така. Дори и частен запис може да бъде използван като веществено доказателство. Също както записите от камерите по улиците например могат да се използват за доказване на всяко престъпление, извършено там – отвличане, убийство, катастрофа и т. н. Такова веществено доказателство подлежи на техническа експертиза, може да бъде подкрепено от свидетелски показания, както и от доказване на фактите, споменати в самия разговор.

Например, как и кога докладът на прокуратурата се е оказал у Бойко Борисов? С кого разговаря той в 8,30 сутринта и му съобщава за констатациите от проверката?

Защо Мирослав Найденов толкова се тревожи от възможността да се извадят наяве данните за обществените поръчки, провеждани от министерството? Защо го притеснява проверката на пиарските договори?

Колко свидетели има на сутрешното рандеву и какво биха могли те да споделят?

И още много други интересни детайли, незаслужено пренебрегнати досега. Например интересния начин, по който Николай Кокинов описва важността на Софийската апелативна прокуратура “на три граници”. Прокуратурата не е митница, но се занимава с разследване на контрабанда. И някак всички звучи много като оферта.

“Записите от тоалетната” са една диагноза за кошмарната система от зависимости, с помощта, на които се управлява България. Една система, която мълчаливо суспендира конституцията.

Изключително несправедливо и крайно неблагоразумно е обаче да се очаква от прокуратурата и единствено от нея да даде разрешение и изцеление на този проблем. Самата прокуратура е дамгосана от него, тя е част от него и доказателството се съдържа в самия запис. Дори да приемем, че настоящият главен прокурор искрено желае да прилага закона докрай, пак трябва да сме наясно, че това не е достатъчно. Затова е крайно притеснителен начинът, по който президентът, премиерът, вътрешния министър, основните политически сили и част от гражданското общество седят отстрани и кротко чакат прокуратурата да покаже, че е с “развързани ръце”.

А кой и кога ги развърза е отделна тема.

Със съкращения от БГНЕС. Виж тук целия текст.

Прочети цялата новина

Свързани новини: