Възкресението – наистина ли сме наясно какво е то? Съживяване. Безсмъртие. Безкрайна хармония. Радост. Светлина. Сила и свежест във всеки един миг.

Възкресението има ли своята цена? Цена, която ние избираме – искаме ли да платим?

Възкресението дали е превръзка на земните ни рани с обещанието след време да не ни боли? Успокоение, че ще отмине и това страдание, ще се изплачат днешните сълзи, нерадостите ще избледнеят, ще преплуваме и дълбокото езеро, ще изкачим и поредната висока планина. Ще оживеем, ще оцелеем, ще бъдем. Ще преболедуваме и ще се изправим.

Възкресението. Подарък за добротата и човечността ли е, заслужена отмора след живот без отклонения и втурване в суета след суета?

Знаем какво говори Божието Слово за Възкресението. Всички хора ще застанат през Божието лице. Независимо какво са вършили и вярвали ли са, или не.

Говоря за християните. За себе си. За надеждата, която понякога е с изтекъл срок или „незаредена“, „без обхват“, „забравена“...

Случва се да ни е толкова трудно да огреем в самите себе си, да стане светло в нашата тайна стаичка, а как ще разпръсваме светлина пред нас за другите. Не сме напълнили светилниците си ли? Задрямали сме покрай безинтересната филмова серия.

Възкресението не е ли подсещане за събуждане, за осъзнаване, за действие? Добронамерен жест за стъпване на крака, за проглеждане, за поставяне на ново начало, за поправяне. Ако сме загубили една надежда, винаги можем да вземем нова (те не свършват и не са под отчет!) и да не се обръщаме назад. Искрено ще ни се даде прошка и топлина. Няма да ни натикат в миша дупка, няма да бъдем изолирани или поставени под строг режим или в изпитателен срок. Не ни заплашват с жигосване и удари на голо.

Възкресението е предупреждение за очакваното бъдеще. Стимул да сме готови, всеотдайни, отворени за ставащото, ангажирани, неоплакващи се, трезви. Не наострени за препирни и дуели с по-слабите от нас, не вълнуващи се кое място в надпреварата ще ни отреди субективното жури, а стоящи над крехките слабости на хората (притежавани в цялото им разнообразие и от нас), отърсени от егото си. Ранобудни за добрите вести.

Възкресението е вик за помощ! Чуваме ли колко оглушали и онемели удрят по стените на затворите, в които са превърнали луксозните си жилища и са циментирали кожата си с безразличие.

Възкресението е пролетен полъх за съживление. Необяснимо докрай тайнство, към което сме се запътили. Чудо. А как се нуждаем от чудеса!

Какво възкресение ще заслужим? Възхвала и неописуеми красоти и ухания, или мрачни падини и сивота?

Възкресението е празникът на празниците. Тялото се повдига на пръсти, за да достигне душата, да се слее с нея, да не я омърси. Тялото и душата в едно съчетание, преплитане, сливане.

Възкресението не започва ли от мисълта, от днес, от момента, в който четеш?