Интервенция в Сирия: да го направим както трябва, или да не се захващаме

Хор от влиятелни гласове във Вашингтон - от либерални интернационалисти до агресивни консерватори - допускат, че евентуална американска интервенция в Сирия би нанесла сериозни щети и на близкия съюзник на Башар Асад - Иран.Военна операция в Сирия би показала (поне така се твърди), че Америка се отнася сериозно към налагането на своите “червени линии” - граници, след които не е готова да преговаря. Впечатлени и унили, своенравните ирански молли биха обуздали ядрените си амбиции и биха изпълнявали международните споразумения за неразпространение на ядрено оръжие и материали.

Предвид факта, че е по-вероятно евентуална намеса от страна на правителството на Обама да е по-скоро плаха и колеблива, отколкото внушителна демонстрация на военна сила, тя едва ли ще сложи край на гражданската война в Сирия или ще сплаши иранските лидери.

Намесата, която би довела до решителна победа на бунтовниците, изисква нещо повече от обявяване на зони, забранени за полети и осигуряване на оръжие. Ще е необходимо да се извади от строя военната авиация на Асад и да се разположат военни части на място.

Америка ще трябва да поеме водачеството в организирането на регионални военни сили, ползващи се с “благословията” на Арабската лига и подкрепени от собствените й разузнавателни служби и специални сили. След това ще дойде задачата за възстановяване на Сирия и уреждане на конфликтите между верските общности. Както болезнено показа войната в Ирак, изграждането наново на националните институции след разрухата от гражданската война може да е по-трудно от самата военна интервенция.

Понеже всичко това ще е нужно, за да бъде свален Асад и да се прекрати насилието, Америка е длъжна да приеме необходимостта от масирана интервенция. Няма лесно решение или място за половинчати действия. Освен това, вместо да сплаши Иран, по-нерешителна американска намеса в Сирия би имала обратен ефект. Тя би убедила иранските лидери, че Америка няма особено желание да води мащабна война в района.

Има нещо странно в дебатите, завладели Вашингтон. Въпреки че режимът на Асад изби над 70 000 свои сънародници и изглежда е погазил всички норми на военното дело, използвайки химическо оръжие срещу цивилни, призивите за масирана интервенция са приглушени.

Наследството на САЩ от Ирак добива застрашителни размери. Изтощената от войни държава, жертвала толкова много на бойните полета в Близкия изток, не е склонна да предприема нови военни походи. Нито правителството на Обама, нито критиците му в Конгреса изглежда имат желание за изграждане на нация. Не се наблюдава и склонност да се приеме, че половинчати мерки като въоръжаването на бунтовниците или въвеждането на забранена за полети зони едва ли ще сложат край на страданията на сирийски народ пред изпълненото с решимост алауитско малцинство, водено от порочния Асад, който без угризения осъществява етническо прочистване в битка на живот и смърт.

Продължителна война в Сирия би донесла на Иран същите ползи като американската инвазия в Ирак. След като САЩ се заеха да възстановят Ирак, генерали, политици и мастити експерти започнаха да твърдят, че в Близкия изток не може да се открие втори фронт. Докато Вашингтон се опитваше да реши проблемите на Ирак, пренебрегна вредите и подривната дейност на Иран.

Докато Иран се ползваше с имунитет от страна на американските сили, в резултат на заетостта на Вашингтон с иракската гражданска война, оръдията на Иран в Ирак системно атакуваха американски военни със самоделни взривни устройства и съдействаха за саботиране на мисията им. Междувременно Иран “извади от нафталина” и стегна ядрената си ...

Свързани новини: