„Марсови полета“ 33, Седми район, Париж, 1983 г.   Ученият прегледа момичето, натискаше с пръсти кожата ѝ. Тя усети докосването по плешките си, по гръбначните прешлени, по целия гръб. Движенията бяха целенасочени, с клинична точност, сякаш той очакваше да открие в нея нещо нередно – тринайсето ребро или втори гръбначен стълб, израснал като железен прът, успоредно на оригиналния. Майката на момичето ѝ беше заръчала да се държи както го изисква ученият и затова тя мълчаливо понасяше прегледа. Когато той завърза турникета на ръката ѝ, тя не се дръпна; когато проследи пътечката на вената ѝ с върха на иглата, тя не помръдна; когато иглата се плъзна под кожата ѝ и притокът на кръв напълни спринцовката, тя стисна силно устни, докато спря да ги усеща. Загледа как слънчева...