Първичните общности, към които хората принадлежат – населеното място, етническата група, са с все по-размити граници. Хората са все по-мобилни, не живеят на мястото и в общността, в която са се родили. Така ние сме захвърлени в един все по-динамичен и "плашещ" свят и живеенето в него се превръща в голямо психологическо предизвикателство. Това обясни в "ПИН КОД" антропологът и анализатор на обществените процеси д-р Харалан Александров.

Всеки човек има капацитет да възприема промяната във външната среда и да я интегрира в своя свят. Когато светът е толкова непредсказуем и постоянно се случва нещо ново, става много трудно за отделния индивид да организира по нов начин толкова много информация, смята д-р Александров.

Според него, един от способите да се справим с това напрежение е оттеглянето. Все повече хора избират да прекъснат връзката със света, защото го усещат като смазващ и непоносим. Те отказват да се интересуват от това, което се случва, напускат градовете и отиват да живеят на село, връщат се към по-традиционен начин на живот в търсене на спокойствие.

Друг начин е да се опитаме да преработим информацията. Най-зрялата реакция е след като разберем какво се случва, да използваме промяната като шанс. Това е стратегията на предприемачите. Те имат предположение какво ще се случи, опитват се да уловят тенденцията и да се позиционират добре, така че да спечелят от тези промени.

В някои случаи пък хората започват да преживяват промяната като заплаха и започват да се бунтуват срещу нея. Преживяването за невъзможност да живееш по същия начин е свързано тъкмо с това, че светът се развива и се променя, обясни антропологът.

По думите на д-р Александров, протестите от последните месеци показаха, че това, което беше простено на много други български правителства, не беше простено на сегашното. Причината е че действителността у нас вече е различна, хората имат много по-нисък толеранс и реагират много по-остро на проблеми в управлението, които преди са "преглъщали".

Новият вид свързване, който демонстрират протестите, е доста обещаващ, смята антропологът. По думите му там хората се свързаха по нов начин, откриха се, запознаха се, а не се събраха като племе. 

Трябва да разберем себе си, за да можем да се променим, категоричен е д-р Александров. В противен случай ще продължим да възпроизвеждаме едни и същи модели, които очевидно не ни помагат.