Cheese 2013 – защо българи могат да продават домашно сирене в Италия, а у нас – не?

Човек би помислил, че пухкавите ангелчета от бароковите църкви в градчето Бра (сами по себе си пирове на архитектурата) са отражение на местните кулинарни традиции.
Тук именно се проведе набиращото все по-голяма популярност международно изложение на сиренето - Cheese 2013 (в края на септември), привлякло над 250 хиляди посетители, любители на млякото и всичките му производни.

Бра, с население приблизително колкото град Лом, се намира в центъра на т. нар. Долина на храната – северозападно парче земя в Италия, известно от десетилетия като гастрономически център.
Изложението Cheese включи неизбродимо количество щандове с разнородни, отворени за дегустация млечни продукти, но и уъркшопове, дискусии и конференции. Тук се срещаха потребители, дегустиращи из улиците от сутрин до вечер, производители, овчари, експерти, журналисти и активисти. Това беше и мястото, на което българските производители се чувстваха като „у дома си“. Защото в Италия т. нар. занаятчийски (непромишлени) продукти са високо ценени и държавата силно стимулира присъствието им на пазара.

Защо някои сирена са по-различни и с малко по-завишена цена в сравнение с масово произведените? (У нас няма голяма разлика в цените). В страни като Италия потребителите разбират - и с небцето, и по пътя на логиката. Това е естествен резултат и се получава, когато млекодайните животни пасат на голяма надморска височина, когато хората, занимаващи се с производството, работят над 10 часа на ден и посвещават живота си на „раждането“ на специфичен продукт в малки количества. И когато те са избрали да съхранят изчезващи традиции в животновъдството и производството на млечни продукти, оставайки в загиващ селски район.

Населението в 1130 населени места в България варира между 1 и 49 души, според статистики от края на 2012 г.
За експерти от Института за изследване на населението и човека при БАН обезлюдените български селища призраци са към 500. „Отрязъци“ от картата, например Северозападния регион, са като озонови дупки на България. А столицата според прогнозите до 2020 г. ще наподобява нещо като полис.

Законите у нас обясняват уязвимостта на българските фермери, на населението в земеделските райони като цяло. От началото на прехода потенциални производители на хранителни продукти нямат възможност да се регистрират като производители. Поради това те нямат достъп до пазара. Това на практика означава, че дядо Петър е принуден да продава млякото си за жълти стотинки на мандрите, вместо да произвежда свои продукти и да ги продава на цена, която да му позволи да изкарва прехраната си и да задържи, например, внука си на село (в някои страни се случвало, казват…!).

Българската занаятчийска продукция, представена на изложението Cheese, беше възприета като особено ценно усилие за съхраняване на застрашени от изчезване храни, традиции и животински видове. Изложението е сред малкото места, на които дребните български производители имат шанс да покажат и продават своята продукция като истински търговци – нещо от което са болезнено лишени у нас. Тук бяха представени зеленото сирене от Черни Вит и млечните продукти от рядко срещаната у нас порода каракачанска овца, отглеждана от фермера Сидер Седефчев. Тези две български производителски инициативи са подкрепени от т.нар. „президиуми“ на организацията, която промотира застрашени уникални продукти или животински видове. Темата за липсата на социални възможности за фермерите беше сред ключовите дискусии на изложението.
„Дойдоха хора от най-различни държави, които познават сиренето от предишни изложения, за ...

Свързани новини: