Да работиш легално в ЕС – реален шанс от Нова година

След Нова година ще можем да работим навсякъде в Европейския съюз. Очаква се тогава да бъдат вдигнати ограниченията, наложени на България и Румъния при влизането им в ЕС през 2007 г.

Все още обаче 8-те държави, които се чувстват най-застрашени от приток на източноевропейци, не са дали оценка колко българи и румънци очакват. Страните, които все още не са отворили пазара си за граждани на България и Румъния, са Германия, Белгия, Франция, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия и Великобритания.

Мартин работи като финансов анализатор с над 5 години стаж в сферата на сигурността на финансовите разплащания през интернет. Работил е над две години в Ирландия – знае перфектно английски, при това с ирландски акцент. От година търси работа в Ирландия. Независимо че там ограниченията за работа на чужденци отпаднаха още април 2013 г. със задна дата от 2012 г., той е успял да се яви само на три интервюта.

За едното работно място е бил и идеалният кандидат, но щом са разбрали, че е от България, учтиво му отказали. От десетките мейли, които праща, на повечето той не получава отговор или отговорът е, че държавата не работи с България. Там не може да работиш, ако нямаш банкова карта, но не ти издават такава, ако нямаш сметки на твое име.

Европейската комисия неведнъж е признавала, че всеки има право да работи където пожелае, но при повече от 10,7 милиона мигриращи в Европа мнозинството се оплакват от различни дискриминационни условия в отделните страни.

Мартин не се отказва, работи тук и не бърза. Но вече се замисля и за още един вариант. С отпадането на ограниченията за работа в ЕС от началото на 2014 г. Мартин ще опита да си намери работа в Малта. Там, по действащите в момента правила, работодателят трябва да докаже, че е направил всичко възможно да наеме първо местен гражданин. За да работиш в Малта, трябва да имаш разрешително за работа. То се издава от работодателя, но когато назначава чужденец, той трябва да докаже пред държавните органи, че именно този е най-компетентният кандидат за съответната позиция и няма местен жител, който да е в състояние да извърши тази работа. Това сега става доста трудно и по сложна и бавна процедура.

В отделните провинции на Австрия пък разрешителните за работа са ограничени и не могат да бъдат надхвърляни. Наличието на квоти е спънка за намирането на работа в страната, обяснява Стоян. Затова той се връща от Австрия, за да изчака отпадането на ограниченията от 2014 г.

Над 500 000 българи работят в ЕС

В момента работниците от България и Румъния се ползват с пълни права на свободно движение в 17 (от 25) държави членки (Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Унгария, Гърция, Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Белгия) и също не се нуждаят от разрешение за работа за работа в Чешката република. Останалите държави членки (Германия, Белгия, Франция, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия и Великобритания) изискват разрешително за работа за български и румънски работници. 

Статистическите данни за населението на държавите членки и изследване на работната сила в ЕС показват, че в началото на 2010 г. около 2,5 млн. български и румънски граждани са живеели в страните от ЕС-15. Това означава, че средният дял на българите и румънците, живеещи в ЕС-15 се е увеличил от 0,2% през 2004 г. до 0,6% през 2010 г.

И докато в ЕС има 2,1 милиона румънски граждани, главно в Италия, Испания и Германия, то българските граждани са 430 000. Те работят и живеят основно в Испания (168 000), Германия (66 000), Гърция (54 000) и Италия (46 000). 

Българските имигранти – между "добре дошли" и "не ви искаме"

Правителствата на 8-те "застрашени" страни засега не обявяват оценки колко българи и румънци се очакват, защото предишни проучвания в някои от тях се оказаха неточни.

Във Великобритания например се сочеха изследвания, според които още през 2014 г. страната ще бъде залята от стотици хиляди безработни българи, които ще източват социалната система. Това доведе до кампания срещу отварянето на пазара и искания за недопускане на имигранти от нашата страна.

Холандия също се присъедини към хора на желаещите да затворят достъпа за български и румънски имигранти. Неограниченият достъп на българите и румънците до европейските трудови пазари може да доведе до инвазия на евтина работна ръка, заяви неотдавна холандският министър на труда и социалната политика Лодевейк Асхер. По думите му неговите съграждани с по-ниска квалификация могат загубят работата си с отварянето на трудовите пазари за българи и румънци.

Във Великобритания все още продължават да се чуват гласове против отварянето на страната за нашите съграждани. Евродепутатът Найджъл Фараж (група "Европа на свободата и демокрацията", Великобритания) заяви наскоро при обсъждане в Европейския парламент, че е против либералната политика на ЕС по този въпрос.

Според Фараж в момента във Великобритания има 600 000 безработни източноевропейци, а британската обществена система плаща за 50 000 източноевропейски деца, които живеят в чужбина. Това ни струва по един милион лири на седмица. "Нещата ще се влошат допълнително – догодина отваряме вратите си за българи и румънци, което ще донесе допълнително натоварване на британските системи за здравеопазване и образование, както и – за съжаление – повече престъпност", заяви Фараж.

Междувременно стана ясно, че наплив от българи във Великобритания не може да се очаква. Според дипломати от двете страни, през 2014 г. На Острова вероятно ще дойдат не повече 35 000 души. Преди месец "Дейли Телеграф" цитира британския държавен министър за борбата с престъпността Джеръми Браун, който заяви, че отварянето на границите за източноевропейци е в интерес на британската външна политика и е добро за икономиката. Той призна, че имигрантите са поставили под натиск обществените услуги, но каза, че като цяло положителните страни надделяват над отрицателните. По мнението на Браун "те просто се подчиняват на същите правила, както британците, които живеят в Испания или имат вила във Франция, или които работят в Германия".

Европа има нужда от квалифицирани специалисти

Страните членки имат нужда от повече квалифицирана работна ръка и много наши специалисти ще могат по-лесно и успешно да се реализират в ЕС. В Германия например, а и в много от останалите страни членки има хроничен недостиг на специалисти в инженерната област, строителството, управлението на железопътни композиции, изграждане на ВиК мрежи. Нужни са също така IT кадри, та дори и специалисти по преработка на отпадъци.

Според ОИСР само в Германия към 2025 г. се очаква недостиг на 5,4 милиона работници с професионално обучение или допълнителна квалификация. Към момента там са необходими над 40 000 висшисти от различни специалности. Белгия всяка година се нуждае от 40 000 чуждестранни работници.

Подобна е ситуацията и в много други страни от общността

На последната сесия на Европарламента през миналата седмица бе обсъден въпросът със свободното движение на работници в ЕС. Еврокомисарят по заетостта Ласло Андор за пореден път заяви, че предстоящото догодина пълно отпадане на съществуващите досега ограничения за работа на българи и румънци няма да доведе до натиск над европейските обществени и осигурителни системи. Свободното движение на хора в ЕС е една от основните свободи и носи икономически растеж. Въпреки че всеки пети европеец изразява желание да се премести в друга държава, едва три на сто (14 милиона) жители на ЕС са настанени трайно в държава от общността, различна от тяхната родина, посочи комисарят, като се позова на официални данни. По неговите думи все още съществуват много пречки пред онези, които желаят да променят страната, в която работят.

Андор отбеляза, че от 1 януари догодина българите и румънците ще могат да се възползват от правата, достъпни досега за останалите граждани на ЕС. Знам за изразените опасения от предстоящ допълнителен натиск над общественоосигурителните системи в някои държави. Опитът ни досега показва, че хората сменят държавата, в която живеят, най-вече в търсене на по-добра работа, а не за да се възползват от приемащата държава, заяви Андор.

Трябва да се разбере, че по-голямата част от българите и румънците, които искаха да работят в чужбина, вече напуснаха родината си, добави той. Занапред очакваме все по-малко граждани на тези две държави да се преселват, като отново основната част от тях ще търсят работа. Вероятно много от хората, които досега работеха незаконно, ще "излязат на светло" от догодина, добави Андор.

Въпреки политическите и медийните твърдения за злоупотреби с общественоосигурителните системи от страна на новопристигналите, досега държавите от ЕС не са успели да предоставят никакви убедителни доказателства в тази посока, уточни еврокомисарят. По неговите думи ЕК ще подкрепи държавите в случаите на установени злоупотреби, но това е въпрос, уреден от националното право. Ще разработим упътване за борба със злоупотребите, каквито например представляват браковете от съчувствие (с неевропейски граждани), посочи Андор.

Рая Лечева

Прочети цялата новина

Свързани новини: