Георги Близнашки: Българският народ възроптава за първи път толкова категорично срещу тази олигархия

Noresharski.com препубликува част от интервю в Медиапул с проф. Георги Близнашки, преподавател по конституционно право в Софийския университет, бивш конституционен съдия и бивш депутат от БСП.

Г-н Близнашки, защо подкрепяте студентските протести?
Смятам, че нацията преживява съдбоносен момент. Ние не можем да се оставим на манипулацията и да продължим да живеем в лъжа. В края на краищата искрата на пожара започна с онези събития от навечерието на изборите, с които се направи внушението, че се е отивало към грубото им фалшифициране. В продължение няколко месеца се очакваше прокуратурата да повдигне своите страшни обвинения и да арестува виновниците. Накрая обаче нещата се сведоха до несъстоятелни обвинения срещу тогавашния главен секретар на Министерския съвет. Абсурдна ситуация!
След това дойдоха онези речи от първите заседания на Народното събрание, които нямат нищо общо с духа и практиката на парламентаризма. Победителите от странната коалиция, за която никой не е гласувал, заплашваха с разправа лидерите на най-голямата политическа сила. Стигна се до назначаването на Делян Пеевски, медиен магнат с някаква странна биография, за председател на тайните служби, за да възглавява ред в страната… Тук вече хората не издържаха. Чашата преля. За мен много важен мотив бе, че младите хора поставиха въпроса за характера на самото правителство. Бях изключително впечатлен от лозунгите. Млад човек носеше плакат с надпис „Олигарски“ и аз си казах: „Боже мой, тези млади хора усещат нещата“. Те трябва да бъдат подкрепени. Какво остава за ветеран като мен, който повече или по-малко знае за какво става дума. Мога съвсем спокойно да кажа, че студентите са новите будители на България.
Аз участвам в протестите от първия ден, от онзи петък, в който се изля проливният дъжд, но хората излязоха на площада. Всичко започна като демонстрация на гражданското общество срещу произвола на самозабравилата се олигархия. Продължителността на протестите е уникална за страна като България. В момента имаме сблъсък на волята на олигархията за доминация и волята на гражданското общество за съпротива срещу тази доминация.

Задкулисието в България винаги се е усещало. Усещахте ли го вие, когато бяхте депутат от БСП?
Аз бях потресен, когато се върнах в парламента през 2005 година след 10-годишно отсъствие. Не можах да позная собствената си парламентарна група. Повечето от депутатите имаха по 2-3 мобилни апарата и много скоро ми стана ясно, че вторият и третият апарат служат за връзка най-вече със спонсорите. Това беше друг тип идейно-политическа нагласа. Нямаше нищо общо с това, което изживявахме в ранната фаза на прехода, когато сблъсъкът бе по-скоро идеологически. Тук сблъсъкът бе между различните корпоративни интереси.

Вие разбунтувахте ли се?
Бунтувал съм се на няколко пъти. Надявам се повечето хора да си спомнят речта ми срещу плоския данък, позицията ми срещу опита изборният праг за коалиции да се качи до 8 процента, за да се отстрани традиционната опозиция, т.нар. Синя коалиция. Малцина си дават сметка, че аз водих и друга борба – срещу разграбването на крайбрежната плажна ивица. Тогава беше внесен един законопроект за крайбрежната плажна зона и там се предлагаше да се изтърбуши чл.18 от конституцията. Идеята им бе да се обявят 100 плажа от национално значение, а всички други да бъдат предоставени за собственост на общините. От това щеше да последва традиционното преобразуване от публична в частна собственост и след това продажбата им на новите богати.
Горд съм, че тогава успях да се намеся и осуетихме това намерение, защото същият този чл.18 ал.1, където се казва, че крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост, беше записан в конституцията по мое предложение през 1991 година. Може би си спомняте, че аз поисках оставките на тримата министри, които участваха в ръководството на републиканската пътна инфраструктура (по времето на тройната коалиция – бел.ред.) – един от тях беше Пламен Орешарски. На тези искания Сергей Станишев отговори, че няма да хвърля своите министри на вълците. След това бяха спрени европейските средства. Аз съм бил последователен в своето поведение. Партията на Сергей Станишев не е моята партия.

Правилно ли е поведението на ръководството на Софийския университет след началото на окупацията, обявена от студенти преди седмица?
Студентската акция е насочена към радикализация на протеста, но управляващите са си запушили здраво ушите и не желаят да чуят хората, които всяка вечер излизат, за да им искат оставката. Това е проява на гражданско неподчинение, която създава проблеми за учебния процес. По-важното обаче е това, което се казва в първата част на декларацията на ръководството. По същество членовете на Академическия съвет се солидаризират с протестиращите и споделят тяхната оценка за дефицита на морал в обществения живот. Това е базисният обществен консенсус, който се споделя от цялата академична общност – не може да се живее повече по старому.
Що се отнася до втората част на декларацията, очевидно е, че трябва да се отиде на интензивни преговори със студентите и да се набележат компенсаторни механизми за продължаване на учебния процес. В крайна сметка обаче в момента ние всички получаваме голям урок по гражданско образование. Студентите въстанаха срещу потъпкването на конституцията от онази институция, която е призвана да я защитава. Тук е абсурдността на ситуацията, защото отделни хора се опитват да се противопоставят на тази студентска акция със странни архаични аргументи – моралът нямал нищо общо с правото и т.н. Те не си дават сметка, че днешната държава не е просто държава на закона, а конституционна правова държава. Конституционният съд (КС) не просто трябва да защитава нормите на конституцията, а ценностите и принципите, които са заложени в нея. КС е призван да бъде връзката между морала, такъв, какъвто е заложен в основния закон, и действащото право.
Идеите за общо благо и социална справедливост оцветяват и предопределят духа на законите. Действията на тази институция предизвикаха такава широка обществена реакция, защото тези хора със своето решение по случая „Пеевски“ разтегнаха конституцията като дъвка, за да могат да обслужат силните на деня.

Очаквате ли правителството да издържи до края на зимата?
Още при сформирането на това правителството, провъзгласено за експертно, настоявах да се постави времеви хоризонт за действие. Програмните правителства винаги имат такъв хоризонт. Не се вслушаха тогава и когато започнаха протестите, се постави въпросът изобщо за съдбата на това правителство. Това е квази експертно правителство, произведено от една кошмарна коалиция БСП – ДПС – „Атака“. То е обречено от момента на своето създаване, защото е заченато в грях. Смятам, че освиркванията на гражданите ще продължат през цялото му съществуване. Колкото по-скоро то слезе от сцената, толкова по-добре за цялата държава. Тези хора имат претенции, които далеч не се покриват със знания, подготовка и компетентност и това си личи.
На практика те пребивават във властта с палиативни мерки, ориентирани буквално да осигурят оцеляване ден за ден. Тръгнаха с раздаване на социалните помощи. Нещо, което обикновено се прави в навечерието на избори, а не когато си дошъл на власт, защото първо трябва да направиш нещо за икономиката, да осигуриш прираст. Тук всичко се направи наопаки. Това е доказателство, че няма дългосрочна перспектива.
Разхлабването на колана посред кризата може да доведе и до финансова катастрофа. Очевидно се смята, че ще могат да продължават със заемите, за да удовлетворят исканията на различни социални групи, а това е контрапродуктивно в перспектива. Към днешна дата наблюдаваме вкопчване във властта, която се е превърнала в самоцел за малка част от ръководството на партията.
Не е тайна, че това усилие БСП да се върне на всяка цена и с всякакви средства на власт обслужва интересите преди всичко на Сергей Станишев. Около него са създадени свръхочаквания за блестяща европейска кариера. С всеки изминал ден подобно развитие е все по-малко вероятно. Много е странно, че това усилие се управлява със слухове. Отиваш в провинцията и чуваш, че Станишев няма да замести Барозу, а ще да бъде новият шеф на Европейския парламент. Абсурд, откъдето и да се погледне. Крайно време е тези хора да осмислят своята непопулярност, защото не можеш да правиш „добрини“ на хората пряко собствената им воля. Каквито и да са твоите намерения, когато хората не те искат във властта, ти нямаш право да упорстваш. Дефицитът на легитимност, който дефинира това парламентарно мнозинство и респективно – излъченото от него правителство, е поразяващ. Аз лично не мога да разбера упорството на премиера Пламен Орешарски, който не е печелил избори. Той загуби катастрофално дори в собствения си избирателен район – Варна.

Адекватно ли поведението на ГЕРБ?
ГЕРБ до голяма степен основателно живеят с мисълта, че са жертва на една голяма измама, произлязла от т.нар. „Костинбродска афера“ и им е трудно да се примирят с отредената им роля. В ГЕРБ, според мен, трябва да направят внимателен анализ на собственото си управление и грешките, които допуснаха. Може би за разлика от Сергей Станишев, който така и не посочи никого за виновен за каквото и да е било, не уличи никого за корупция, Бойко Борисов много по-енергично упражняваше своята функция на премиер. Едновременно с това обаче Борисов имаше авторитарни залитания, на които трябва да направят много прецизен анализ. Дори и да се върне ГЕРБ във властта, сами или в коалиция, те няма да могат да управляват, както през предишния мандат. Ще бъде добре, ако си направят разбор на грешките.

Каква роля се опитва да играе в БСП бившият президент Георги Първанов?
И Сергей Станишев, и Георги Първанов се борят за подкрепата на едни и същи среди вътре в партията. Влиятелните фактори вътре в БСП са някогашните щатни комсомолски функционери. Те се ориентират според вятъра, за да заемат страната на по-силния. Аз много добре разбирам страданията на Георги Първанов, защото срещу него се обърнаха хора, на които той е дал път. Такъв обаче е манталитетът на поколението, което сега е призвано да носи отговорност. Най-лошото е, че тези някогашни комсомолци са се научили да упражняват власт без да носят отговорност.
Поради това с такава страшна сила стои въпросът „Кой?“. Той докарва целият ни истаблишмънт до истерия, защото тук не става дума за нищо друго, освен да се поема отговорност, а няма желаещи. Тези хора искат да управляват, но не желаят да поемат отговорност. Това са най-тежките последствия от стария режим. Децата на номенклатурата, които днес са изтласкани на повърхността, за да ръководят страната, не са свикнали да водят сами собствените си борби. Те получават нещата наготово и обикновено си търсят хора, които да свършат мръсната работа.
Случаят „Делян Пеевски“ е точно такъв. Намерен бе точният човек, който е готов да свърши мръсната работа вместо другите, желаещи да запазят лъскавия си европейски образ. В този смисъл протестите са нещо уникално, защото българският народ възроптава за първи път толкова категорично срещу тази олигархия. Можем да кажем, че в началото на 90-те години политическото начало все още държеше под контрол тези нови богати, които участваха в разграбването на националното богатство. Някъде след югославската война обаче някои от тях станаха приказно богати и решиха, че трябва да се еманципират. Връщането на Симеон Сасккобургготски беше моментът, в който олигархията възтържествува. Оттук нататък тя пое нещата в своите ръце и дирижира политическия живот.

Къде виждате политическата алтернатива в идеологията на протеста?
Идеологията на протеста е много сложна, защото е в ход морална революция. Искането за връщане на обществения морал е фундаментално. Това означава, че ние сме отишли много далеч в деградацията на политическия живот. Той е наситен с подставени и зависими лица, които нямат собствен морал, позиция и линия на поведение. Решаването на този въпрос не е никак лесно, но той вече е поставен и трябва да получи своя отговор. Това е дългосрочен процес, който няма да приключи с едни избори. Нека тези хора (олигарсите – бел.ред.) да се занимават със своите делови ангажименти, но да не се бъркат в политиката., защото това в крайна сметка ще навреди на техните собствени интереси. Смятам, че възраждането на обществения морал трябва да върви с възраждане на политическото. Нужни са отговорни фактори, които не са зависими от олигархията, не са опетнили името си с участие в мътни далавери, за да могат да възстановят авторитета на държавата. Ще ни е нужно време, защото на хоризонта няма изградени авторитети, които разполагат с необходимата обществена подкрепа, за да участват в дълбок прелом в политическия живот. Смятам, че ако тези протести успеят и предизвикат оставката на действащото правителство, то нищо няма да е по старому.

[Продължава]

Цялото интервю може да прочетете в Медиапул

The post Георги Близнашки: Българският народ възроптава за първи път толкова категорично срещу тази олигархия appeared first on Noresharski.com.

Прочети цялата новина

Свързани новини: