Наследството на Кенеди - повече надежди и идеали, но не и големи постижения

Франс прес

Политическото наследство на Джон Ф. Кенеди е изпълнено с надежди и идеали, които са живи и днес, но има историци, които смятат, че притегателната сила на личността му е по-голяма от постиженията му като президент, останали в зародиш.

Тази седмица САЩ отбелязват 50-ата годишнина от едно убийство, предизвикало такъв шок в цял свят, че повечето хора си спомнят какво са правели в момента, когато са научили, че Джей Еф Кей е бил застрелян на 46-годишна възраст на 22 ноември 1963 г. в Далас, щата Тексас.

Половин век по-късно образът на този млад и жизнен президент, който бе лъчезарна политическа и културна икона във време, когато светът тъкмо излизаше от мрачния следвоенен период, отново е в центъра на вниманието.

С избирането си през 1960 г. Джей Еф Кей се наложи като пророк на промяната и за вдъхновеното от него поколение на “бейби бума” управлението му въплъщава епоха, изпълнена с надежда и прекършен полет.

Кенеди не доживя до бели коси. Остана символ на една вечна младост и на неспазено обещание. За мнозина той продължава да е смелият герой от Втората световна война, атлетичният кандидат с чаровна усмивка, глава на семейство и женкар, женен за изключителна жена, както и лидерът, избегнал на косъм ядрена война по време на кубинската ракетна риза.

Почти всички президенти на САЩ след него в някакъв момент са се позовавали на наследството му, изтъквайки уменията му на завладяващ оратор. Теориите на конспирацията, свързани с убийството му, разкритията за любовните му авантюри или за крехкото му здраве, въпреки че е създавал впечатление на жизнен и енергичен човек, допринесоха за превръщането му в легенда.

Според Ленърд Стийнхорн, който преподава политическото наследство на Кенеди в Американския университет, Джей Еф Кей е бил първият президент, който е разбрал какво влияние има телевизията и умело го е използвал.

“Дори в наши дни Кенеди е образец на харизма, осанка и способност да се контролира, каквато очакваме от президентите ни”, отбелязва той.

Други историци имат по-критичен поглед върху наследството на 35-ия президент на САЩ. Те правят разлика между реалните му постижения и привлекателния образ, който той грижливо си е изградил.

Джефри Енгъл, преподавател в Южния методистки университет в Далас, счита, че “въздействието на Джон Кенеди върху сегашното поколение е минимално.”

“Звучи малко трагично, но наследството му е на незавършен президентски мандат”, казва той.

Така например, може да се каже, че Кенеди е определил тона по основни въпроси от 60-те години като социалните реформи, но на практика те са били приложени от приемника му Линдън Джонсън.

Експертите спорят дали Джей Еф Кей е щял да бъде толкова политически ловък, колкото бе Джонсън при осъществяването на този дневен ред и дали е щял да постигне същия напредък по отношение на гражданските права и здравното осигуряване.

Трябва да се признае, че в момента на смъртта му голяма част от политическата му програма все още е била предмет на обсъждане в Конгреса, отбелязват биографите.

Също така не се знае дали Кенеди е щял да затъне толкова дълбоко в блатото на Виетнамската война.

“Изследователите на управлението му констатират, че да, той е имал голям талант и е представлявал огромна надежда за американците, но реалните му успехи в законодателно и дипломатическо отношение всъщност са изключително ограничени”, казва Енгъл.

По ирония на историята честта да отбележи 50-годишнината от смъртта на Кенеди ще се падне на първия чернокож президент на САЩ, чийто лозунг “Да, ...

Свързани новини: