Анатомия на ядрената сделка с Иран

Асошиейтед прес

В един потенциално исторически избор на дипломацията пред конфронтацията САЩ и останалите световни сили се споразумяха в неделя да дадат на Иран шест месеца срок да отвори ядрените си съоръжения по възможност за ежедневни инспекции в замяна на разрешение за Техеран да запази централните елементи на програмата си за обогатяване на уран. Сделката на няколко нива цели да тества уверенията на Иран, че не се стреми към разработване на ядрени оръжия.

Сделката е пробна първа стъпка, която лесно може да бъде представена като ситуация, в която и двете страни печелят: Иран отстъпва малко от програмата си за ядрено обогатяване и получава в замяна облекчение на някои от икономическите санкции, докато симпатичният му президент подпомага дипломацията в посока на продължаващото изграждане на доверие с Вашингтон.

Но най-близкият съюзник на Америка в Близкия изток, Израел, нарече споразумението “историческа” грешка, изразявайки опасения, че като не настоя на действителни отстъпки от страна на Иран, светът на практика прие статуса му на страна, която е пред прага на изработване на ядрено оръжие. Саудитска Арабия и няколко други близки до САЩ арабски държави от Персийския залив споделят подобни виждания и мнозина в Конгреса са категорично против сделка, която позволява на Иран да продължава да обогатява уран.

Маратонските преговори в Женева на моменти изглеждаха като урок по блъфиране и публична дипломация в епохата на интернет - всички страни пускаха сигнали и изявления в “Туитър” и “Фейсбук”. Но преговорите освен това бяха кулминацията на мъчителен процес на старомодни контакти и тайни срещи между ирански и американски пратеници, които започнаха още преди изненадващото избиране през юни на близкия до умереното крило президент на Иран Хасан Рохани.

Според сведения на АП, потвърдени по-късно от висши служители в администрацията, диалогът в сянка, при който посредничеше общият съюзник Оман, беше толкова крехък, че допреди два месеца встрани от него бяха държани дори близки съюзници като партньорите в ядрените преговори. Интензивността на задкулисните контакти се засили, след като Рохани официално встъпи в длъжност през август, обещавайки “нова ера” в отношенията със Запада.

“Днес дипломацията откри нов път към един по-сигурен свят - към едно бъдеще, в което можем да удостоверим, че ядрената програма на Иран е мирна и страната не може да произведе ядрено оръжие”, каза президентът Барак Обама в обръщение от Белия дом през уикенда. Обама спомена публично известните контакти между неговата администрация и Иран и не потвърди изрично тайните преговори. Висши служители в администрацията обаче заявиха пред АП, че с Иран от март досега са били проведени поне пет такива срещи. Четири от тях са се състояли след встъпването в длъжност на Рохани и са оформили основните елементи на евентуалното споразумение.

Но дори внимателната предварителна подготовка не можа да отстрани всички пречки пред сделката в Женева, където на моменти споразумението висеше на косъм. Спънките бяха същите, които предизвикаха блокирането на публичните преговори при започването им преди 18 месеца: дали да се позволи на Иран да запази съоръженията си за обогатяване на уран - централния процес в производството на ядрено гориво за реактори за енергия, а при по-високи нива - на материал, годен за производство на оръжия.

Иран настоя, че опитите за пълно блокиране на дейностите му за обогатяване на уран няма да доведат до никъде. За лидерите в Иран самодостатъчността при пълната програма ...

Свързани новини: