Търговията е по-важна от ракетите в съвременния баланс на силите

в. Файненшъл таймс

Китай започва да осъзнава, че е изостанал, в момент когато Западът държи икономическата власт

Спрете да броите самолетоносачите, изтребителите и крилатите ракети. Войните на САЩ в Ирак и Афганистан показаха границите на военната мощ. Днешните големи игри се въртят около друго измерение на силата. Геополитиката отстъпва място на геоикономиката.

Сега се водят международни преговори по три големи теми. Те обещават да очертаят контурите на постзападния свят, да възстановят баланса между развитите и набиращите сила държави и да определят мястото на Китай в света. Тези преговори ще решат какво може да бъде спасено от сегашната многостранна система. Изборът е между открити глобални споразумения и един икономически ред, основаващ се на конкурентни блокове.

В непосредствен план вниманието е съсредоточено върху търговията. Евентуалното довеждане до успешен край на преговорите за Транс-тихоокеанско партньорство (ТТП) ще затвърди икономическата интеграция на САЩ с голяма част от Източна Азия.

Едно паралелно споразумение за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) ще внесе отново сплотеност в отношенията на Вашингтон с Европа. Наред с тези регионални пактове, Европейският съюз преговаря за двустранните спогодби с Индия и Япония. За да е пълна бъркотията, САЩ и ЕС имат водеща роля в преговорите между над 20 развити и нововъзникващи пазарни икономики за либерализиране на сектора на услугите.

Теглете чертата и посланието е, че Западът се отказва от общия мултилатерализъм, с който се характеризираше периодът след Втората световна война. По-интересното обаче е, че всяко от предложените нови споразумения няма да включва Китай. Изолирането на втората икономика в света съвсем не е случайно.

Китай е големият победител от отварянето на световната икономика. САЩ се питат защо трябва да разширяват допълнително обхвата на споразуменията, които увеличават силата на техния съперник. Американският отговор на възхода на Китай отдавна е установяване на контакти и изграждане на прегради - с цел Пекин да бъде вкаран в една система, основана на правила, и едновременно с това да се подновят старите съюзи като политическо застраховане. Акцентът сега е поставен върху бариерите.

Привлекателността на новия “полулатерализъм” е, че той ще подсили контрола на Запада при определянето на глобалните стандарти и норми. По инстинкт европейците са настроени по-интеграционно от американците и много хора твърдят, че регионалните сделки откриват пътя за споразумения с по-голям обхват. САЩ обаче не са единствените, които се безпокоят да не загубят икономическата си мощ. Френски дипломат, мой приятел, ми каза, че Париж се е включил в преговорите за ТТИП, защото “повече се страхува от Китай, отколкото мрази САЩ”. Не виждам Вашингтон да се е забързал да кани Пекин в ТТП.

Няма гаранции, разбира се, че тези споразумения ще бъдат сключени. Обхватът и мащабът на шпионажа, извършван от американските разузнавателни агенции, вгорчи трансатлантическите отношения. Япония ще има проблеми с изпълнението на условията, наложени от ТТП. По време на посещение в Индия миналата седмица (б. пр.: по-миналата седмица) не усетих особена настойчивост за сключване на търговска спогодба с ЕС.

Проблем е, че обхватът на това следващо поколение споразумения далеч ще надхвърли митата, регулациите, държавните поръчки и стандартите. Това заплашва могъщи “запазени” интереси и “събужда” политическата невралгия за националния суверенитет. Друг проблем е, че държавната власт не е организирана така, че да осъзнава стратегическото значение на икономическите споразумения. Президентите и премиерите обичат да говорят за война и мир. Търговията е за експертите. Няма кой да се вгледа в голямата геоикономическа картина.

Имам усещането, че западните правителства ще положат извънредно много усилия, за да предотвратят провала на всичките тези преговори. Те се нуждаят от икономическия растеж, който вещае по-нататъшното отваряне на пазарите. Евентуалният неуспех ще има висока цена. По-добре ще е да бъдат снижени тихо част от първоначалните амбиции. Това е последният шанс на Запада да задържи икономическата си власт.

Китай започва да осъзнава факта, че е изолиран. Пекин ...

Свързани новини: