Русия ще постигне целите си в Украйна

Новата политическа криза в Украйна роди поредната вълна от разсъждения за ирационалната руска външна политика като смесица от имперски комплекси, исторически митове, авторитарен режим и личността на Владимир Путин. Подновявани година след година, тези разсъждения ни отдалечават от същността на събитията. Фактически външната политика на Русия в постсъветското пространство и в Източна Европа е изцяло прагматична, при това строго предопределена от географски и икономически фактори. И въпреки наличието на историческа приемственост в нея няма и следа от т. нар. имперско наследство.

Още от ранния период в изграждането си като единна държава Русия заема в световната икономика едно и също място - като доставчик на суровини за пазара в Западна Европа. Неизгодното географско положение на Русия обуславя приоритета в руската политика - да гарантира сигурни маршрути за износ на руски суровини на Запад. Кървавите войни, водени от Русия през 16-и - 18-и век, целят страната да получи излаз на Балтика и Черно море, а контролът върху черноморските проливи остава свръхзадача за Руската империя чак до революцията. Северният и Южният поток, също и борбата за контрол върху транзита на газ за Европа чрез континенталните тръбопроводи в Беларус и Украйна, борбата за пристанища и железопътни линии са продължение на същата политика в наши дни.

Русия е страна без лесно защитими природни граници. Традиционна насока в политиката й е да се обгражда със система от буферни държави, обвързвайки ги с военнополитически ангажименти. Създаването на зона за сигурност е друг важен аспект от руската политика в близката чужбина. Пренебрегне ли някой тези важни интереси на Русия, примерно чрез сближаване или влизане в НАТО, Москва разглежда това като проява на враждебност и отвръща с възмездие, като прилага инструментите, достъпни или целесъобразни в съответния момент. Балтийските страни и Грузия имаха възможността да го усетят в различна степен на свой гръб.

Накрая, станалото през късния съветски период и шокът от 90-те развиха сред руското общество и руския политически елит извънредно силен комплекс на жертва. Днес ги разярява всяка проява на отстъпчивост във външноикономическите отношения. Правителството е обсипвано с проклятия, дори защото опрощава съвсем безнадеждни съветски оръжейни заеми на арабски страни срещу сключване на нови договори за милиарди.

Днешна Русия е крайно неотстъпчив преговарящ в икономиката, готов без колебание да брани с твърд натиск своите позиции. Грешно е да се смята, че Русия действа в нападателен стил единствено спрямо свои бивши провинции като Украйна. Търговските преговори дори с много големи страни като Китай твърде често са изморителни и конфронтационни.

В Русия днес самата идея за икономически отстъпки въз основа на “дружбата” или на “историческите връзки” е неразбираема, дълбоко чужда и за народа, и за политическото ръководство. Прочутата фраза на император Александър Трети - “Русия няма приятели, а само двама верни съюзници - своята армия и флота”, е сред най-широко цитираните в момента. Доста е странно да бъдат упреквани днешните руски лидери, че “нямат приятели по света”. Русия няма нужда от приятели, тя просто не мисли с подобни категории. Русия има нужда от изгодни сделки.

Партньорите на Русия в близката чужбина се делят на две неравни групи. Към първата спадат сравнително богатите суровинни страни като Казахстан и Азербайджан, способни да си плащат сметките. Към втората - страните, неспособни да плащат изцяло руските суровини или зависещи от привилегиите, преференциите и помощта, предоставяни от Русия, например Украйна, Беларус, Армения, Киргизстан. Отношенията ...

Свързани новини: