Румъния излезе от кризата, не влезе в Шенген

През 2013 г. Румъния започна да усеща признаците на икономическо възстановяване, но главната външнополитическа цел - присъединяването към Шенгенското пространство, отново бе отложена за неопределено време.

Добрата земеделска година и ръстът на промишленото производство бяха основните фактори, които помогнаха на Румъния да регистрира най-големия икономически растеж в еврозоната и в ЕС през третото тримесечие на годината спрямо второто (1,6 процента, при среден икономически растеж в ЕС от 0,2 процента, а за еврозоната от 0,1 на сто). Очакванията са в края на годината икономическият растеж да възлезе на 2,2 процента, а догодина също да бъде между 2,1-2,2 процента.

“Румъния е сред трите страни, които излязоха от кризата”, обяви през април президентът Траян Бъсеску и заяви, че за три години страната е изпълнила критериите от Маастрихт.

През юни бе прекратена и процедурата за прекомерен дефицит, която може да доведе до блокиране на достъпа до средства на ЕС, след като Румъния регистрира бюджетен дефицит от 2,9 процента през 2012 г., а за тази година ЕК предвижда спад на 2,6 на сто. ЕК очаква държавният дълг на Румъния да остане под лимита от 60 процента, позволен в ЕС, като се очаква той да нарасне от 37,8 процента тази година на 38,5 на сто през следващата.

“Тигърът от Източна Европа се пробужда”, обяви премиерът Виктор Понта пред американски медии миналия месец. По думите му икономическият растеж се базира на три важни “мотора” - енергийният сектор, земеделието и радикалната промяна в усвояването на еврофондовете. Румънският премиер припомни, че когато е поел управлението през 2012 г. степента на усвояване е била 7 процента, а сега, в края на 2013 г. наближава 30 на сто.

През годината бяха деблокирани четири оперативни програми на ЕС, а министърът за еврофондовете Еуджен Теодорович заяви, че “Румъния се класира на първо място сред всички страни членки”, отчитайки нарастване със 75 процента на преведените от ЕК суми през първите месеци на тази година спрямо нивото от периода 2008-2012 г.

Румъния започна процес на приватизация и преструктуриране на големите държавни енергийни и транспортни компании, който до момента е дал най-конкретно изражение чрез листването на борсата на акции на компании като “Ромгаз” - най-големият национален производител на газ, или “Нуклеарелектрика” - производителя на атомна енергия.

“Румъния може да стане в близките години важен играч на енергийния пазар в региона, ако успее да изнесе излишъка от природен газ и електроенергия”, прогнозира делегираният министър за енергетиката Константин Ница.

Проектът за строеж на 3 и 4 блок на АЕЦ Черна вода е приоритетен за правителството, а към него интерес проявяват компании от Европа, Китай и Корея.

ПРОЕКТИ И ПРОТЕСТИ

Ако Румъния започне да експлоатира енергийните си източници, ще осигури енергийната си независимост за 100 години, писа в. “Евениментул зилей”. Към 2018 година Румъния се надява да започне да добива от 42 до 84 милиарда кубични метра природен газ от своята част от черноморския шелф, който О Ем Ви Петром разработва заедно с американската компания Ексън Мобил (Exxon Mobil).

Американският гигант “Шеврон”, който има концесия за няколко периметъра в Румъния за проучвания за шистов газ, обаче се сблъска със силна съпротива от страна на местното население и екоактивисти.

Резервите на конвенционален природен газ на Румъния се изчерпват бързо, а перспективите за доставки на природен газ от каспийския регион намаляха драстично за Румъния след отказа от проекта Набуко. Според оценки на Американската енергийно-информационна администрация (EIA) залежите на шистов газ в Румъния са 1,444 трилиона куб. м., което е достатъчно, за да покрие потреблението за ...

Свързани новини: