12/19/13 16:34
(http://offnews.bg)

Калин Гугов: Въпроси и наивност

Калин Гугов (с микрофона) по време на четенето на есетата. Снимка: Сава Чапанов

Есето на Калин Гугов “Въпроси и наивност” бе отличено с втора награда на студентския конкурс “Протест и смисъл”.

OFFNews вече публикува есетата на други двама от отличените – Йордан Радичков и Неда Узунколева.

 

Защо си тук?

Тук съм, защото съм на 22 години и не помня да съм живял нормално. А ми се иска.
Тук съм заради себе си.
Тук съм заради приятелите ми.
Тук съм заради бъдещите ми деца. И заради родителите ми.
Тук съм и заради тези, които не ни разбират.
Тук съм заради апатията, която погубва обществото ни.
Тук съм, защото имам нужда от това.
Тук съм, защото така е редно.
Тук съм, защото тези, които стават рано, имат по-дълъг ден… И по-смислен. Всъщност… те сами го създават!

Как се чувстваше преди окупацията?

Уморен.
Гневен.
Тъжен.

А как се чувстваш сега?

Уморен.
Уверен.
Силeн.
Смислен.
Жив.

А след време?

Знам ли… Всичко може да бъде много бързо забравено. И отречено (не че и сега отрицанието не е на мода)! И кой ще ти помни някакви си студенти, дето се борели за нещо си през 2013 г.? Студенти, колкото си искаш! За борби да не говорим…

Но пък може и всичко да бъде запомнено. Ей така, напук! И всеки да разказва, че преди време имало Едни хора (тогава просто наивници в очите на Другите хора), които се борели не просто за нещо си, ами за НЕЩОТО.
Това НЕЩО, дето сега (когато вече всеки разказва) го има.
ТО, де! ТО!
Нормалният живот!
ТО – отсъствието на ежедневна болка. На ежедневен гняв, ярост, тревога.
Отсъствието на отвращение от всичко, което ни заобикаля.
Отсъствието на безсмислие.
И присъствието на СМИСЪЛ.

Утопично, нали?
Ами, зависи… Утопиите са възможни. Стига достатъчно хора да повярват в тях.
Аз вярвам! И след време няма да разказвам, че е имало Едни хора… А ще казвам “Аз бях от Тези хора!”
Това ми стига! Така ще се чувствам.

Имаш ли страхове? Имаш ли надежди? Вяра?

Страхове имам.
Първи страх: че сме неразбрани.
Втори страх: че на всичко, което правим, неминуемо налагат “контра”.
Трети страх: че сме малко.
Четвърти: ……………….
Пети: ……………………….
Пореден: че няма да успеем.
После вдигам глава, оглеждам се около мен и всички страхове отлитат изведнъж. В аулата съм.

И надежди имам – за тях малко по-поетично (както им отива):

Имам дори и малко надежда,
че някога някой ще спре да поглежда
на своя живот като единствено важен
и ще почне да вижда, че светът е безкраен.

Имам даже

Вяра, че въпреки всичко и всички
и въпреки чуждите тъпи привички
ще успеем все някак си да надигнем глава
и да превърнем мечтите си в светла съдба.

Наивно, нали?
Ами, наивно е.

А къде пише, че наивното е грешно?

Какво ще кажеш на тези, които са на друго мнение?

Не само на тях, но и на апатичните…
Много дълго време ви се гневях (особено на апатичните).
Разбрах, че е безсмислено.
Разбрах, че няма какво друго да направя, освен да ви обичам.
И да се опитвам да ви разбирам.

И все пак, Смисълът????

Ч о в е ц и т е  с т а н а х а  л и ч н о с т и . . .

Статията "Калин Гугов: Въпроси и наивност" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Публикувана на 12/19/13 16:34 http://offnews.bg/index.php/279710/kalin-gugov-vaprosi-i-naivnost
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване