Гърция през 2014 г.: цифрите се подобряват, проблемите се влошават

Асошиейтед прес

Гърция пое председателството на Европейския съюз в сряда, започвайки 2014 г. с обещание от правителството да измъкне страната от продължаващата шест години рецесия, да поддържа балансиран бюджет и да сложи край на финансовата криза, разтърсила еврозоната.

“През 2014 г. Гърция ще се завърне на пазарите и ще започне отново да става нормална държава,” каза в телевизионното си обръщение по случай Нова година премиерът Андонис Самарас. “След шест безкрайни, болезнени години, 2014 ще възвести перспективата за растеж… А важното е, че избегнахме най-лошото”.

Дали наистина е така?

Гърция, на която вече бяха изплатени по-голямата част от спасителните заеми на стойност 240 милиарда евро, все още има прекомерно висок държавен дълг, изправена е пред заплахата от подновяване на политическата нестабилност, има над една четвърт безработни и упорито се плъзга към бедност.

Гърците посрещнаха Нова година след много часове, прекарани на опашки в данъчните служби, за да платят навреме събираните налози. А в столицата на страната тази зима след десетилетия се върна гъстият смог, след като домакинствата, останали без отопление, започнаха да хвърлят в огъня дърва и боклуци, за да се сгреят.

Ето някои от най-належащите проблеми на Гърция:

БЕЗ РАБОТА, БЕЗ ОСИГУРОВКИ

Гръцката финансова криза заличи около една четвърт от икономиката на Гърция и грубо около милион работни места. От 7,2 преди рецесията през 2008 г. безработицата направи огромен скок, достигайки 27 процента през третото тримесечие на 2013 г., което докара на страната най-лошия рейтинг за заетостта сред 34 напреднали икономики според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, базирана в Париж.

Над 70 процента от безработните са без работа повече от година, като мнозинството от тях разчитат на благотворителност, след като са загубили месечните си социални помощи и медицински осигуровки.

“Немислимо е някой, сполетян от нещастието да остане без работа, да не може да получи приличен достъп до медицинска грижа” казва Йоргос Патулис, ръководител на Атинската медицинска асоциация.

Най-тежко засегнатите, по думите му, са онези с хронични болести, безработните родители, които искат да ваксинират децата си, и пациентите, които се нуждаят от скъпи лекарства, в т.ч. за лечение на рак.

“По наши оценки около два милиона души от общо осем милиона, за които това се изисква, са без медицински осигуровки и изглежда проблемът ще продължи и през 2014 г.”, казва Патулис. “Това е нещо като да поставяш динамит под общественото здраве на страната”.

БРЪСНАРСКА БЮРОКРАЦИЯ

Правителствата, които защитават спасителните програми, се опитват да стимулират заетостта, като орязват минималната заплата и намаляват трудовите права и разпоредбите за защита на пазара - либерализирайки всичко - от лицензи за камиони до кварталните пекарни.

Данните за безработицата обаче продължават да се влошават и критиците твърдят, че системата все още се задушава от прекомерна бюрокрация.

Безработният бръснар Спирос Прифтис се опитва да открие свой собствен фризьорски салон от около три години в курорт на родния му остров Корфу, а още не е ясно какъв е статутът на дипломата му за фризьорски умения, получена в частен колеж.

“За да откриете фризьорски салон в Гърция, са нужни пет години: две години за диплома, две години като чирак и една, за да уредиш документите,” казва 37-годишният мъж.

“Пет години! Какво, да не би да съм сърдечен хирург? Само искам да отворя салон.”

Отчаян Прифтис започнал да пише десетки жалби и да ги праща на гръцките власти, на еврокомисаря по икономическите и валутни въпроси Оли Рен и на изпълнителния директор на МВФ Кристин Лагард.

Някои от писмата не получили отговор. А обикновено строгите преговарящи от ЕС и МВФ му обещали да обсъдят неговия случай с правителството при инспекциите им в Атина. Той още очаква новини.

ПОЛИТИЧЕСКИ РИСК

Гърция е управлявана от трето в рамките на две години правителство, застъпващо се за спасителната програма, а непопулярните ...

Свързани новини: