Драги си играе с огъня

Ройтерс брейкингвюс

Марио Драги си играе с огъня. Европейската централна банка (ЕЦБ) признава, че еврозоната е влязла в продължителен период на ниска инфлация, но президентът й не вижда необходимост да реагира. Ако Драги продължи да се колебае, той излага на риск доверието в институцията, пропилявайки ползите от обещанието си от 2012 година да направи “всичко възможно”, за да запази еврото.

Според вижданията на ЕЦБ равнището на инфлация в еврозоната (0,8 % според най-новите данни) е достатъчно ниско, за да бъде разрушително, ако продължи дълго. В момента обаче няма опасност от дефлация, тъй като потребителите и компаниите очакват равнище от 2 % за период от пет години.

Това самоуспокоение не е на място, тъй като се основава на усреднени стойности за еврозоната. Някои страни от еврозоната вече са близо до опасната зона. Във всеки случай ЕЦБ нарушава отдавнашен и самоналожен ангажимент да поддържа инфлацията “под, но близо до” 2 %. Според собствената й прогноза слабото възстановяване ще поддържа инфлацията ниска на равнище 1,1 % тази година и 1,3 процента през 2015 година.

Дефлацията е очакването за трайно намаляване на ценовия индекс, така че Драги може да изгледжа прав. Инфлацията е ниска, но все още положителна. Номиналните разходи за труд на час са се повишили с 1% миналата година, като заплатите общо взето са останали стабилни в реално изражение. Засега валутният съюз не е заплашен да повтори модела на Япония, която от години отчита ниски цени и спад на заплатите.

Стабилността се дължи, между другото, на липсата на гъвкавост на трудовия пазар, заклеймена от франкфуртско-брюкселския консенсус за необходимостта от така наречените структурни реформи. Ако номиналните заплати бяха толкова гъвкави, колкото настояват поддръжниците на мерките за икономии, то дефлацията вече щеше да е ударила.

Марио Драги може да се успокоява от сегашните инфлационни очаквания, но трябва да знае, че науката, която ги измерва в най-добрия случай е несигурна. По-непосредствено безпокойство буди възможността дефлацията да се появи в няколко страни.

Според последните налични данни цените са сравнително стабилни на годишна основа в Испания, Португалия и Ирландия и едва се движат в Италия и Франция. Те рязко спадат в Гърция (минус 2,9% на годишна основа) и по-бавно се понижават в Кипър (минус 0,8%). Почти нулева инфлация, съчетана с отрицателни равнища на растеж, както бе миналата година в Гърция, Кипър, Испания, Италия, Португалия, Словения и Холандия, означава, че реалните лихвени равнища остават положителни, повишавайки тежестта на дълговете.

Ако някоя от тези страни влезе в дефлационна спирала, то ЕЦБ ще установи, че е прекалено късно да реагира. Засега централните банкери знаят как да се справят с инфлацията - с по-високи лихвени равнища - те не знаят обаче как да се борят срещу дефлацията, когато се появи, особено ако рлихвата, определена от паричната политика, е близка до нулата.

Да приемем, че ЕЦБ има специфичен проблем: сегментация на парите и кредитните пазари на еврозоната. На теория банката може да се опита да насочи паричната си политика към най-слабите икономики в еврозоната. На практика обаче Германия се противопоставя на тази политика.

Bundesbank никога не пропуска възможност да предупреждава за рисковете от по-високата инфлация и ниските лихви, докато весникарските заглавия обвиняват Драги - италианеца, че съсипва германските спестители. Благоприятната среда за Юга се натъква на порицанието на Севера.

Президентът на ЕЦБ посочи пред германското списание “Шпигел” преди няколко дни, че не вижда необходимост от незабавни действия на фронта на дефлацията. ...

Свързани новини: