Препятствията пред примирието в Сирия не са непреодолими

в. Крисчън сайънс монитър

Предложената от държавния секретар на САЩ Джон Кери и руския външен министър Сергей Лавров конференция за Сирия, планирана за 22 януари в швейцарския град Женева (известна като “Женева-2″), е едничката останала надежда за бързо примирие. То обаче ще е много труднопостижимо.

От хуманитарни съображения истинско, контролирано примирие е абсолютно наложително, но реалполитик - ще възразят някои - означава, че не може да има примирие, докато не настъпи изтощение или победа. Освен това границите, определени от примирието, по традиция стават постоянни, водейки до нещо много сходно, на практика, с подялба, както в Босна и Херцеговина, или да появата на нова държава като в Косово.

Само че гражданската война в Сирия достигна точка, където единствената алтернатива за примирие е протяжна битка до смърт - нещо, което фанатиците одобряват, но цивилните осъждат. При положение, че саудитски пари финансират всички сунитски групировки, включително свързаните с Ал Каида, а Иран е военно въвлечен, край на войната не се очертава.

Проблемът с границите, определени от примирието е, че те се очертават изключително трудно. Абсолютно сигурните неща, ако изобщо ги има, са малко. В идеалния случай заинтересованите страни преговарят по решения със или без посредници. За да започне процес обаче, някой или дадена организация трябва да даде тласък на смело предложение, което след това да бъде обсъдено от страните.

Списъкът на участниците в Женевската конференция показва, че това ще е регионален форум и това е правилно. Още не е ясно дали Израел и Иран ще седнат на масата за преговори. Надяваме се, че и двете страни ще го направят. Сега не е нито мястото, нито времето нерегионални сили да налагат своя карта, както става в Сирия при мирните преговори в Париж през 1919 г. Деветдесет и пет години по-късно начертаните точно тогава карти са отчасти причина за сегашния конфликт. Районът трябва сам да начертае новата си карта.

Осланяйки се на опита от всички конфликти напоследък, могат да се извлекат поуки, които да се вземат предвид по отношение на Сирия.

Не бива да предотвратяваме дългосрочно решение заради краткосрочните демаркационни линии, определени с примирието. Седем или осем вътрешни регионални граници притежават повече гъвкавост, отколкото две или три провинции.

Освен това трябва да запазим непокътнати, доколкото е възможно, съществуващите административни очертания, за да помогнем да се преодолее незабавна разруха и хаос. Това ще даде възможност също повече представители на местни избирателни райони да се включат в преговорния процес.

В Сирия като че ли трябва да се преодолеят три големи препятствия. Има три общности, чиито територии трябва да бъдат признати и в тях да се установи сигурност и които трябва непременно да станат ненарушими.

Първо, сунитското население ще трябва да бъде убедено, че ще продължи да отговаря за управлението и сигурността на град Хама, който сега е под контрола на Ал Каида. През 1982 г. Хама беше изравнена със земята от бомбардировки, а 15 000 сунити бяха убити или тежко ранени от силите на президента Хафез Асад.

Второ, алауитите трябва да знаят, връщайки се към прецедента от 1925 г., че ще запазят управлението и грижата за сигурността в планинския масиф Джебел Ансария по протежение на средиземноморския бряг и градовете Латакия, Тартус, Талкалах и Хомс.

Трето, кюрдите трябва да са сигурни - връщайки се към споровете от 1919 г. за кюрдските райони и неспазените обещания за държава - че ще отговарят за управлението и ...

Свързани новини: