Гюл като алтернатива на Ердоган

Франс прес

Турският президент Абдуллах Гюл се възползва от политическия и финансов скандал, който разклати правителството в Анкара, за да се разграничи от премиера Реджеп Тайип Ердоган, и то до такава степен, че се очерта като негов съперник осем месеца преди президентските избори, се казва в коментар на агенция Франс прес. Пътищата на двамата висши политици в Турция постепенно се раздалечиха след 2007 г, когато Гюл бе избран за президент от Партията на справедливостта и развитието, а Ердоган остана да ръководи правителството за трети мандат.

Турският президент Абдула Гюл спечели от политико-финансовия скандал, който разтърсва правителството, защото той даде възможност да изпъкнат разликите с премиера Реджеп Ердоган, и то до такава степен, че държавният глава се очертава като негов съперник 8 месеца преди президентските избори.

През последните 6 месеца това съперничество се превърна в класика в политическия живот на страната. Докато Ердоган се отдава на продължителни речи със злостни нападки срещу враговете от всички цветове, обвинявайки ги, че искат главата му и дестабилизиране на страната, Гюл излиза от резервираността си само, за да апелира към спокойствие и единство.

Бурята, предизвикана от арестуването на 17 декември на видни личности от политиката и бизнеса или приближени на властта, не беше изключение в този сценарий. По всички краища на страната премиерът заклеймява “конспирацията” срещу него и действията на полицията и правосъдието, окачествявайки ги като “държава в държавата”.

Държавният глава изглежда се проявяваше редовно като антипод на премиера. С тихия си глас той уверяваше, че корупцията “не може да бъде и няма да бъде потушена”. “Ние трябва да се въздържаме от всякакви позиции и действия, които може да навредят на нашата демократична правова държава”, заяви президентът на 1 януари в разгара на масовите чистки в полицията и магистратурата.

Дълго време неразделни, Гюл и Ердоган създадоха през 2001 г. Партията на справедливостта и развитието, но след избирането на първия от тях за президент през 2007 г. пътищата им започнаха да се раздалечават.

Разногласията им отначало бяха незначителни – например за интеграцията с Европа или за конституционната система, но изпъкнаха силно по време на антиправителствените протести през юни. “Ръководителите на страната трябва да направят повече усилия да се вслушват внимателно в различните мнения и безпокойства”, пледираше президентът, докато премиерът наричаше протестиращите “вандали” или “мародери”. Макар дотогава двамата да избягваха всякаква пряка конфронтация, актуалната политическа криза задълбочи пропастта между тях, смятат редица коментатори.

Докато държавният глава е известен като близък с мюсюлманския проповедник Фетула Гюлен, премиерът хвърля върху Гюлен отговорността за юридическите проблеми, които петнят неговото най-близко обкръжение във властта. Говори се, че Гюл не е бил съгласен с назначаването на 7 нови министри при последните промени в кабинета и това е станало причина отношенията между тях да стигнат дъното.

Някои дори смятат, че двамата ще преки съперници в президентските избори през август, макар никой от тях да не е разкрил официално намеренията си.

Прочети цялата новина

Свързани новини: