Белград между Брюксел и Москва

в. Политика

Сърбия е поляризирана между тези, които искат да се направи завой към Русия, и онези, които са за влизане в ЕС и НАТО, при което първите твърдят онова, от което другите получават уртикария - че руснаците са най-добрите ни приятели. На зачестилите остри дебати, които се организират в последно време в Сърбия за сръбско-руските отношения, това е един от аргументите на онези, които застъпват тезата, че Москва е най-добрият приятел на Белград и че Сърбия трябва да забрави за Запада и веднъж завинаги да се обърне на Изток.

Що се отнася до този въпрос, сръбската общественост е поляризирана. Когато Украйна неотдавна се отказа от евроинтеграцията, за което Русия имаше голяма роля, сръбските русофили веднага посочиха, че украинският пример трябва да се следва, докато сръбските “европейци” и “атлантици” веднага скочиха, предупреждавайки, че нищо не би било по-лошо за Белград от излизането от европейския път.

И двете страни са на едно мнение по едно нещо - че Сърбия е “в сандвич” между Европа и Русия и е невъзможно в бъдеще да седи и на двата стола - да се стреми към членство в ЕС, а в международните форуми и организации да бъде в съгласие с Русия. При това русофилите твърдят, че Русия е най-добрият приятел на Сърбия, което най-яростните привърженици на сръбското влизане в ЕС и НАТО оспорват.

А дали Русия е най-близкият приятел на Сърбия? И дали за тях сме толкова важни, както понякога си мислим? И дали наистина сме пред избор - или Русия, или ЕС и НАТО?

Д-р Драган Петрович, специалист за Русия от белградския Институт за международна политика и икономика, смята, че между Сърбия и Русия никога не може да има конфликт, тъй като двете страни са близки в религиозно, езиково и цивилизационно отношение.

Руският народ изпитва симпатии към нас, а руската държава се отнася прагматично и ясно казва, че в неин интерес е Сърбия, Черна гора и Репубика Сръбска да не влизат в НАТО.

Смятам обаче, че Русия не би приела с въодушевление дори сръбското влизане в ЕС, макар че естествено ще уважи желанието на мнозинството от гражданите, обяснява Петрович. От всички велики сили Русия е най-благосклонна към Сърбия, добавя той.

За или против Русия е дилема, която бе актуализирана и заради “Южен поток”, за който ЕС сега казва, че не съответства на европейските закони и заради който е възможно Сърбия отново да се окаже между два огъня. Петрович казва, че този проект е от изключителна важност за Сърбия, тъй като ни гарантира постоянен приток на енергоносители, както и средства от такси. При това се засилва руското влияние в региона, което е важно за Сърбия заради Република Сръбска и Косово. Докато едни смятат, че Москва е наградила Белград, когато е решила, че газопроводът ще преминава през Сърбия, други обясняват, че сръбската държава е платила скъпо за “Южен поток”, между другото и като е продала компанията “Нафтена индустрия Сърбия” на руснаците на по-ниска цена.

Йелена Милич, директорка на Центъра за евроатлантически проучвания, отхвърля тезата, че руснаците са пуснали “Южен поток” през сръбска територия заради приятелството със Сърбия. Русия съзнателно включи Сърбия, за да избегне Румъния, т.е. на нея й трябваше “Южен поток” да не преминава само през страни от ЕС, тъй като в този случай може да се позовава на международни споразумения, които не са съгласувани с ЕС, смята Милич. Според нея има и други аргументи за ...

Свързани новини: