Има ли “верен” път за САЩ в Сирия?

Ройтерс

Ключови страни по конфликта в Сирия се събраха днес в Швейцария. Участниците са със занижени очаквания, че мирната конференция “Женева-2″ - на която за пръв път ще се съберат на едно място представители на правителството на Асад и различни бунтовнически групировки заедно с важни международни играчи - ще реши конфликта, или дори че ще доведе до прекратяване на огъня.

За правителството на САЩ решаващият въпрос на тази среща и след нея е да определи дали и кога да се намеси и да осигури подкрепа в конфликт, при който може вече да няма никакви “добри момчета”, или привърженици на националните интереси на САЩ, които да бъдат подкрепяни. Това е особено важно предвид преплетените интереси на Вашингтон в региона - не само в Сирия, но и в Ирак, Иран, Ливан, Турция и другаде.

Подкрепата на САЩ за афганистанските муджахидини срещу Съветския съюз по време на Студената война дава два ценни урока за настоящия сирийски конфликт. Първо, да разберем на кои помагаме, какви са целите им и по какво тези цели може да се различават от тези на САЩ. Второ, мислете предварително за крайния резултат.

В Сирия САЩ с право действат предпазливо към въпроса на кого да помагат. В резултат на това обаче правителството на САЩ е осигурило твърде малка подкрепа и с това създаде вакуум, който бе запълнен от други.

Все още не е ясно дали Вашингтон разбира собствените си крайни цели за конфликта и дали ясно обяснява как те да се постигнат. Както показва историята, тази липса на яснота може да доведе до съдбовни непланирани последици. Политиката на САЩ в Афганистан през 80-те години е ярък пример за това.

От 1979 г. президентът Джими Картър разреши на ЦРУ да изпраща минимална помощ на афганистанските бунтовници, които се биеха срещу Съветския съюз. Администрацията на Рейгън значително увеличи тази помощ, чийто пик превиши 600 милиона долара годишно през 1987 г. Саудитското правителство отпускаше по още толкова.

В Афганистан целта на САЩ бе да попречи на СССР да се окопае в страната, а не да се установи жизнена афганистанска държава. Поради това ЦРУ отпусна големи парични суми на муджахидинските бунтовници, но до голяма степен остави решението кои бунтовници да получават тази помощ на разузнаването на Пакистан, нашия близък съюзник в региона. Пакистанското разузнаване ИСИ даде голяма част от тази помощ на полеви командири, свързани с антиамерикански радикални ислямистки лидери.

Когато съветската армия се изтегли от Афганистан през 1989 г., Вашингтон реши, че няма особен интерес да осигури един стабилен Афганистан и тази апатия създаде условия в страната да започне гражданска война в началото на 90-те години.

Докато Вашингтон нехаеше, Афганистан бе превзет от бруталния талибански режим, който осигури критично важното убежище за Ал Каида. Терористичната групировка имаше място, откъдето да се развива и разширява, а нападенията от 11 септември последваха само няколко години по-късно.

Афганистанският случай наподобява днешните предизвикателства в Сирия. Противно на Афганистан през 80-те години, администрацията на Обама (с право) прояви предпазливостта да доставя оръжия само на проверени сирийски бунтовнически групи. В резултат на това обаче Вашингтон е доставил съвсем малко военна помощ. ЦРУ е обучило само около 1000 бунтовници тази година.

Затова пък, по оценки на разузнаването, Иран и движението Хизбула са обучили над 20 000 души, които се бият в редиците на проправителствените сирийски милиции.

САЩ твърде много се повлияха от първия урок от Афганистан от времето на ...

Свързани новини: