Избори без избор в Сърбия

Какво ново ще бъде предложено в политическото меню, което би мотивирало гражданите да участват в изборите, а с такова предложение вече да не са били измамени на всички досегашни избори?

Коя е тази нова идеология и политика, която трябва да реализират старите-нови кадри?

Какво не е функционирало, та трябва да го променяме радикално?

Как да се представи неефективността на правителството като успех, а все пак отчасти за неуспеха на реформите да се обвинят коалиционните партньори?

В изборните програми на партиите ще се окаже всичко, което досега не е било направено, а можеше. Всички ще се кълнат, че от тяхната болест боледуват други и че именно те ще ги излекуват политически. В резервоара трябва да се добави малко нова политическа легитимност. Сякаш я няма достатъчно с 45 процента от избирателното тяло? Има.

Няма система на институционалната власт, която да се пребори с алчните партократски и лични интереси.

Трябва да се поучим от опита от близкото минало. Реформите не се случиха именно заради начина, по който бяха формирани всички досегашни правителства.

Всички те всъщност представляваха много акционерни дружества на голям брой партии, вместо да изразяват политическа легитимност и експертна компетентност. Едни и същи хора на различни постове. Единственият общ знаменател бе да се остане на власт с която и да било партия в коалиция. Шантажният капацитет даваше възможност на най-малките партии да получат максимални ползи. Политическата сцена напомняше на смес за лапи. Всеки калъп е добър, ако осигурява оставане на власт. Разрешени са само “псевдо-реформи”. Приемливи са само онези, които нищо не предприемат. Който дръзне да промени нещо съществено бива институционално и политически маргинализиран. Една хармония на абсурда в исторически континуум.

Със старите, вечни кадри и напълно разорени институции не е възможно да се правят никакви реформи. Отпорът на “самоуправляващите се” е все по-голям, а техните следващи искания ще бъдат за ново въвеждане на самоуправлението и за държавните предприятия. Там, където това вече не е направено. Синдикатите ще поискат чрез акции да им се даде възможност да притежават дял от предприятията. Политическите величия ще пилеят държавното имущество чрез полузаконни решения.

Фирмите, които се реконструират, ще искат все повече пари от все по-празната държавна каса. Всички биха искали да делят, а никой да на създава нова стойност. Политическите магьосници ще усъвършенстват нови трикове и измами на гражданите. Дали е възможно “политическо салто мортале”, в което г-н Вучич да използва своята политическа мощ, така че да отхвърли като начало възможността за всякакви предизборни коалиции със Сръбската прогресивна партия?  За да знаем най-накрая кой колко подкрепа има от избирателното тяло.

По този начин хиляди партийни сателити и васали ще трябва да си намерят друга работа, а политическата отговорност няма да бъде подценявана. В тези условия дори евентуалната победа на Сръбската прогресивна партия в изборите няма да бъде само нова “Пирова победа” и вечно връщане на едно и също само в различна опаковка.

Да трансформират личната си сила и интереси в полза на силата на институциите е това, което политическите елити могат най-много да направят за посърналата демокрация. Господа властници, поне се опитайте. Ясно е, че досегашният път е грешен. Сега е моментът да направим стъпка в правилната посока. Там, където е опасно, нараства носенето на спасение.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: