Молитви за мир в Украйна

Ако беше станало само преди няколко седмици, освобождаването от длъжност на украинското правителство от президента Виктор Янукович щеше да има поразителен ефект. То щеше да бъде приветствано от протестиращите на киевския площад “Независимост” (Майдана) като важна победа. Можеше дори да ги убеди да освободят улиците в столицата.

Но не и сега. На 28 януари Янукович най-накрая се отказа от дълго служилия, но неефективен министър-председател Микола Азаров. Това обаче беше посрещнато с равнодушие от хората по барикадите в Киев. Опозиционният водач Арсений Яценюк отхвърли предложението да стане министър-председател. Два дни по-късно дойде новината, че самият Янукович си взема загадъчен отпуск по болест. Това може да е знак, че натискът е оказал влияние върху него; но също толкова вероятно е той да се крие, подготвяйки своите сили за смазване на протестите.

През последните десет дни барикадите стават по-високи и също така се придвижват доста по-близо до сградата на правителството. Укрепени с останките от опожарени полицейски камионетки и чували с пясък, сега те приличат по-малко на украса и повече на фронтова линия във война. След силовите сблъсъци с полицията на 22 януари атмосферата става по-войнствена и мрачна. Мъжете, които охраняват новата граница, носят каски и поддържат военна дисциплина. Възгласите, с които се поздравяват протестиращите, звучат тревожно сериозно - “слава на героите, смърт на врага”.

“Врагът” от другата страна на барикадите са стотици полицаи от силите за борба с безредиците с бронетранспортьори. През последните две седмици най-малко петима души бяха убити при сблъсъци, а 20 са изчезнали. Точният брой на ранените е неизвестен, защото повечето отказват да ходят в болница от страх да не бъдат отвлечени от подкрепящи правителството главорези. Двама мъже бяха похитени от болница миналата седмица. Единият по-късно беше открит мъртъв със следи от изтезания и с тиксо около главата. Другият беше жестоко пребит, но оцеля.

До средата на седмицата нямаше повече сцени на истински боеве. Вместо това двете страни само се наблюдаваха. Но примирието не означава, че противопоставянето е приключило.

Съгласието на Янукович да се откаже от правителството си и да приеме Върховната рада (парламентът) да отмени диктаторските антипротестни закони, които бяха главната причина за сблъсъците, дава известна надежда, че може да бъдат избегнати по-нататъшни боеве. Протестиращите напускат някои от административните сгради, които окупираха преди няколко дни. Опасността от въвеждане на военно положение намалява, но не е изчезнала напълно.

“Отдалечихме се с една крачка от ръба на пропастта”, казва бизнесменът и депутат Петро Порошенко, който дейно подкрепя протестиращите на Майдана. Според него един от начините за излизане от кризата би бил конституционна реформа, която да лиши Янукович от прекомерна президентска власт и да придвижи Украйна към нейната предишна, по-балансирана система. “Ситуацията се развива толкова бързо, че е невъзможно да се правят каквито и да е прогнози”, казва Юлия Мостовая, редактор в най-добре осведомения и най-влиятелен седмичник в Украйна “Зеркало недели”.

Събитията, на които станахме свидетели в Киев през последните десет дни, изненадаха всички, включително Янукович, опозиционните водачи и Москва. Предполагаше се, че приемането на репресивни закони, заимствани (и вероятно внушени) от Кремъл, ще дадат на Янукович правно основание за репресии. Силовото нападение срещу полицията и подпалването на нейни автобуси на 22 януари, което може да е било дело на “агенти провокатори”, имаше за цел да доведе до показване на телевизионни кадри, ...

Свързани новини: