Ромският кв. „Максуда” във Варна - вече не е раят на хероина

„Максуда”, основният цигански квартал на Варна, се намира само на десетина минути пеша от центъра на града и съвсем близо до два от лъскавите молове. Край автогарата на морската ни столица минава малка рекичка, която щом навлезе в махалата изненадващо се превръща в дере с високи и стръмни брегове, затлачено от всевъзможни боклуци, което се влива във Варненското езеро. Сред отпадъците на дерето се въдят плъхове с големината на малки котки, а на съседната поляна апатично пасат крави.

„Раят на хероина” е била една от квалификациите за „Максуда” допреди години – проучване на Центъра за изследване на демокрацията от 2007 г. оценява, че 80 % от хероина във Варна се е продавал в махалата. Тогава много от етническите българи, търсещи дрога, е трябвало да ходят до „Максуда”. По това време само една групировка контролирала доставката и продажбата на хероин в морския град и използвала махалата като база, в която дилърите предлагали дрогата си на купувачите.

Това вече се е променило, продажбата на наркотици е поделена между повече групировки и е равномерно разпръсната на територията на града. А и хероинът вече е изместен от други забранени дроги.

Предпочитанията към наркотици са едни и същи сред българите и ромите – на първо място е марихуаната, следвана от амфетамините, другите синтетични наркотици, кокаинът и чак тогава идва хероинът, смята д-р Борислав Станчев, експерт в дирекция „Превенции” на община Варна. Кокаинът би бил по-популярен, но високата му цена го прави труднодостъпен, счита д-р Станчев и пояснява: „Хероинът е дрога, която затваря – няма купон, „оставете ме на мира”. При кокаина – има купон, взема се с другите, престижна е”.
А ако се включат и легалните дроги, то алкохолът би излязъл на едно от предните места.

В клопката на хероина

Все пак има една по-специфична група от т.нар. проблемно употребяващи наркотици, които са ок. 0,5–0,7 % от населението на Варна. Това отговаря на между 2500 и 3000 души в морската ни столица, които си инжектират наркотици или редовно/продължително употребяват опиати, кокаин и амфетамини.

От хората в града с проблемна употреба на наркотици 90 % са етнически българи, а 9 % – роми по данни на общината. Именно в тази група има по-голяма консумация на хероин, който вероятно е най-опасният наркотик – този опиат създава силна зависимост за кратко време.

Хероинът се внася от нелегалните лаборатории в Турция, които преработват суровината от полетата с опиумен мак в Афганистан. Чистотата на хероина, който се продава на улиците в България, се преценява на 4–6 %.

Клопката на хероина е много коварна, тъй като първоначалното усещане при неговото приемане е изключително приятно – една топла вълна, „флаш” („светкавица”, „пламване” на английски), която преминава през тялото. Консуматорите я описват като близка до сексуалния оргазъм. Тези хубави усещания обаче изчезват след първоначалния период и зависимите вземат хероин, за да избегнат мъчителните състояния, ако не го приемат.

Първоначалните възможни последици от хероина са безсъние, загуба на апетит, сълзене на очите и течащ нос, след това – болезнено напрежение, ако не се приеме дозата. Смъркането или пушенето на хероин, смесен с тютюн, в началния етап се променя на минаване „на игла” поради нуждата от по-голяма концентрация на наркотика.

„Пришълците” – (не)видима заплаха

Сред циганската общност в „Максуда” има една група, която е по-проблемна – дошлите от селата, които са необразовани, живеят на ръба на оцеляването и сред тях може да навлезе хероин. „Навсякъде има конфликт между традиционните жители и новодошлите. Традиционните са социализирани – ходят ...

Свързани новини: