В НАТО се убедиха, че сме сред най-добрите

Полковник Константин Нестеров бе избран за председател на Комитета по инвестициите в НАТО. Досега той оглавяваше отдел в дирекция "Отбранителна политика" на Министерството на отбраната. Има опит и като национален представител в Комитета по инвестициите и други управляващи планиране органи на Алианса.

- Първо, честито, полк. Нестеров! Очаквахте ли да бъдете избран?

 

- Може да се каже, че имаше предпоставки да се случи. Първата и най-важната е сериозната дейност, която нашата страна разви в рамките на този комитет през последните години и изобщо в рамките на цялото ни членство в НАТО. Това са 10 г., в които трябваше бързо да научим много нови неща, да сглобим екипи, да натрупаме експертиза и тя да почне да дава резултат.

 

- Какво натежа в наша полза?

 

- В рамките на програмата за инвестиции в сигурността страна внася годишни вноски. Нашето участие е напълно равнопоставено с това на всички останали страни, внасяме своята вноска, която се събира от данъкоплатеца. Като министерство ние сме отговорни за правилното харчене на тези средства. Другият показател е как точно България участва в изпълнението на тези проекти. Когато те са на наша територия, отговорността за качественото изпълнение е изцяло на страната ни.

 

В тази връзка има редица показатели, които се отчитат. Мога с гордост да заявя, че България винаги е била сред най-добрите. Ние сме изпълнявали всичките проекти без забавяне, качествено, в срок и в лимита на ресурсите. Това говори за експертиза, за натрупан потенциал, сглобеност на екипите, финансова дисциплина, а това се оценява високо в рамките на Алианса. И може би тези години натрупахме едно експертно ниво, което сме доказали. И съвкупността на тези неща даде увереността на Министерството на отбраната, че сме в състояние да кандидатстваме успешно. Задължително бих искал да отбележа, че ставаше въпрос за едно политическо решение. След като то бе взето, тази политическа воля се трансформира в една много точна, координирана и целенасочена дейност на различните ведомства в рамките на България. Бих искал да благодаря специално за активното участие на Министерството на външните работи, което чрез нашите постоянни представителства в страните членки на НАТО много активно лобира в подкрепа на тази национална кандидатура. Когато имаме политическата воля и смелостта да си признаем, че сме не по-зле от другите, даже по-добри, съчетано с една координирана работа с институциите в България, винаги може да се постигне един добър резултат.

 

- Ако можем да направим една аналогия с парите от ЕС, покрай които гръмнаха доста скандали за неправилно усвояване, то можем да кажем, че Министерството на отбраната е отличник по коректност?

 

- Не мога да кажа дали най-добре, но със сигурност мога да кажа, че се справяме много добре. За това свидетелстват и редицата вече построени и функциониращи инфраструктурни обекти, примерно авиобаза Граф Игнатиево, комуникационни проекти, които са действащи в момента в сферата на ВВС и такива, които в момента се изпълняват. Те гарантират информационната съвместимост на нашите ВМС и авиобаза Безмер - това са едни значителни средства, които в съвсем скоро време ще започнат да се усвояват. Затова със сигурност мога да кажа, че нашето участие в тази програма, е много успешно.

 

- Споменахте авиобаза Безмер. Кога може да се очаква да започне изпълнението?

 

- От гледна точка на НАТО проектът е оторизиран. Всички 28 страни са се съгласили, че той трябва да бъде изграден. Оттам нататък следваме нашите национални процедури и придвижваме проектите. Очакваме в най-скоро време строителството да започне.

 

- Поколебахте ли се дали да приемете да бъдете кандидатът на България?

 

- Позицията е много сериозна и много отговорна. Тя е интересна и нова за България, защото сме участвали и продължаваме на участваме ежедневно в дейността на този комитет, но този път позицията е от другата страна - тоест задълженията като председател изискват много повече координация, формални и неформални взаимодействия с цел постигане на консенсус. Без консенсус решения няма. А в този комитет се фокусират доста политически и финансови интереси. В този смисъл постът е голямо предизвикателство. В съвсем личен аспект - фактът, че аз съм наясно с дейността на този комитет, помага. Отговорността е голяма поради простата причина, че непрекъснато в лицето на председателя се вижда България. Приех го като предизвикателство, но преди всичко като признание за България. За мен това е по-голямото удовлетворение, че ето - в рамките на НАТО България постига такъв успех, който за мнозина бе изненадващ и не беше обсъждан като възможност.

 

- Каква бе конкуренцията?

 

- Много интересна. Според процедурата има срок от 15 дни, в който трябва да се предложат националните кандидатури. Интересно бе, че в този период ние получихме многократни запитвания дали българската страна ще излъчи представител. Което за мен бе много положителен факт, защото в един момент се оказа, че другите страни се съобразяват с това какво България ще направи, а не обратното. Което не се случва толкова често. Ние своевременно отговаряхме, че "Да, България ще предложи своя кандидатура" и накрая се оказа, че сме единствената кандидатура. В резултат самата процедура бе облекчена. Но това не сне отговорността от наша страна, защото ние направихме един много сериозен политически демарш в Брюксел, срещи с всяка една делегация. Аз лично представих моите възгледи за развитието на комитета. Мисля, че по този начин изказахме нашето уважение към всяка една страна. Убеден съм, че това беше много правилно оценено и независимо от факта, че кандидатурата е една, ние показахме, че желаем да сме диалогични и да спазваме възприетата етика. От друга гледна точка, фактът, че бе само една кандидатура, определено не предопределя избора, защото по процедура се прави тайно гласуване и е необходимо да има половината плюс един гласа "за". Нашата победа не беше предварително програмирана, а бе извоювана с течение на годините, с много труд и усилия.

 

- С единодушие ли бяхте избран?

 

- С пълно и това беше моето лично притеснение.

 

- Каква е вашата визия за развитие на комитета?

 

- Тъй като парите, с които комитетът разполага, са вноски от страните членки, желанието е средствата да се харчат възможно най-прозрачно. Дискусията в момента върви натам дали някакъв по-тесен форум да решава как да се разпределят, за да има повече оперативност. Но така се губи прозрачността. Затова моята визия е всяка една страна да може детайлно да проследи потока на парите.

 

- Освен споменатите проекти в авиобазите Безмер и Граф Игнатиево какво още предстои да се реализира в България с пари от НАТО?

 

- Започна реализацията на проект за информационната съвместимост на нашите Военноморски сили. Той ще даде възможност за една много бърза и единна връзка между нашите ВМС с тези на нашите съюзници. Събират се на едно полезността и за НАТО, и за България в този проект. Изпълнява се и проект за комуникационните модули на Алианса - става въпрос за средства, които може да бъдат разгръщани в кратко време и да осигуряват различни формирования. В перспектива като цел ние търсим онези направления, в които имаме необходимост да осъвременим нашата военна техника или материална база, но най-вече инфраструктура, да съвпада с целите и приоритетите на Алианса. Тогава възможността да реализираме проект на наша територия неимоверно нараства. Така можем да изградим на наша територия неща, които никога не бихме успeли с наши собствени средства.

 

- В тази връзка - има ли шанс НАТО да ни отпусне пари за нов основен боен самолет?

 

- На този етап този проект не попада в сферата на дейност на общите фондове. Когато станахме членки на НАТО, бяха създадени така наречените предсъединителни и съединителни проекти, които ние тогава изпълнявахме с цел рязко да повишим нашата оперативна съвместимост с Алианса. Приетите преди нас за членове Полша, Чехия и Унгария имаха много повече такива проекти. Но даже и те не включваха нов основен боен самолет. Лично не очаквам това да се случи, защото става въпрос за едни много сериозни средства. И тук страните биха възразили разбира се и ще кажат, че все пак охраната на въздушните граници на една страна е национална задача.

Прочети цялата новина

Свързани новини: