Минималната заплата - добра или лоша идея?

Германия планира да въведе минимална заплата на национално равнище. САЩ и Великобритания искат да я повишат. Вашингтон и Лондон искат да приложат тази мярка в борбата си срещу неравенствата. Има опасност тези действия да отприщят отново отколешния дебат, продължаващ вече 40 години, за въздействието на подобен избор върху заетостта.

МИНИМАЛНИ ЗАПЛАТИ ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ, СРАВНЯВАЙТЕ СЕ!

Германската коалиция през ноември, британският премиер в средата на януари, президентът на САЩ на 28 януари (…). Редица страни, и то не от най-малките, обявиха през последно време, че въвеждат със закон минимална заплата, а там където тя вече е съществувала, силно я повишават. Същата тази заплата, която ние, французите, наричаме “минимална междупрофесионална заплата на растежа”, създадена на 11 февруари 1950 година и вече известна 64 години със съкращенията си smic.

Подобен внезапен изблик на щедрост би могъл да ни изненада, тъй като според най-разпространената икономическа теория, особено днес във Франция, конкурентоспособността на компаниите, а следователно създаването на работни места, може само да бъде възпрепятствана от прекалено високи разходи за труд. Между другото всяко вдигане на минималната заплата, според ефекта на крикета, води до повишаване на повечето заплати, близки на това равнище, а следователно до унищожаване на най-слабо производителните работни места.

Само че трудовете на американски икономисти и най-вече едно сравнително проучване, публикувано през 1998 година от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), показаха, че това теоретично твърдение не се потвърждава като емпирично: страните със или без минимална заплата преживяват сходни глобални промени на заетостта и всички неща, между другото, са еднакви.

БЕРЛИН, ВАШИНГТОН И ЛОНДОН НЕ НАПРАВИХА ТОЗИ ИЗБОР

За сметка на това равнището на минималната работна заплата (smic), начинът й на индексиране, разпространението и или тъкмо обратното, ограничаването й в определени сектори или за дадени категории заплащане (за младите хора, например), могат да имат въздействие върху заетостта и то да бъде или положително, или отрицателно, според активността, момента и района. Всичко опира до управлението, за предпочитане, до преговори между социалните партньори, след като е очертана общата рамка.

Франция избра да увеличи силно smic през последните години при конюнктура, при която разходите за труд и без това вече бяха високи, а безработицата сред младежите също е висока на фона на нестабилните позиции на компаниите от сектора на услугите, но и на фона на слабия социален диалог в компаниите. Всичко това според икономистите предизвиква силно унищожаване на работни места.

За разлика от Париж Берлин, Вашингтон и Лондон не направиха такъв избор. В Германия, САЩ и Великобритания безработицата, разбира се, е по-ниска, но все пак остава на високи равнища. Защото там приоритетът изобщо не е издигнатото в култ “облекчаване на разходите за труд”.

ШВЕЙЦАРСКИЯТ НОЖ

В края на 19-и век първите практики за въвеждане на минимална заплата, които са били прилагани в англо-саксонските страни, са целели да се избегне опасността свободната конкуренция на трудовия пазар да доведе до обедняване на работниците. Първостепенната задача на същите тези страни днес е да включат компаниите в изплащането на дълговете на домакинствата и в намаляването на неравенствата. В Германия и Китай става дума по-скоро за активизиране на потреблението като двигател на отслабения растеж. Минималната заплата е като швейцарски нож.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: