Олимпиадата едва ли ще подобри отношенията със Запада

Висшите руски държавници видимо въздъхват с облекчение, виждайки в чуждите медии разкази за гордите местни жители и снимки на президента Владимир Путин, празнуващ с австрийски спортисти, вместо писания за течаща от чешмите мътна вода и липсващи дръжки на бравите в хотелите. Игрите в Сочи в крайна сметка се превръщат в нормално олимпийско шоу.

А само допреди няколко дни не изглеждаше така. Всяка страна, решила да бъде домакин на олимпийски игри, е наясно, че влиза в светлината на глобалните прожектори. Правителство, което изхарчи повече от всеки друг домакин на олимпиада, което с огромни усилия едва успя да завърши строителството навреме, което е притиснало политическата опозиция и е отговорно за остър икономически спад, би следвало да очаква всички тези въпроси да се окажат в центъра на медийното внимание.

Русия обаче като че ли стана обект на повече медийни критики, отколкото заслужава. Чужди журналисти писаха от Сочи за гладни кучета, за груби рецепционистки и указания да се не хвърля хартия в тоалетните - твърде хапливи забележки за страна, превърнала се в любим прицел за присмех и демонизиране.

За мнозина руснаци критиките срещу Сочи се дължат на утвърдил се напоследък стереотип на западно предубеждение.

Когато украинският президент Виктор Янукович предизвика геополитически конфликт, рязко отхвърляйки споразумението за асоцииране с ЕС, Путин беше представен като кукловод. В много европейски столици стовариха вината върху “ръката на Москва”, независимо, че политически и икономически нестабилна Украйна при всички случаи ще бъде труден партньор за ЕС.

Но когато Москва обвинява западни политици - бившия германски външен министър Гидо Вестервеле, външнополитическия шеф на ЕС Катрин Аштън или помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, че се намесват във вътрешните работи на Украйна, като слизат сред тълпите в Киев и вземат страната на опозицията - аргументите на Русия не се приемат сериозно.

Русия несъмнено прави всичко възможно да съхрани ограничената си регионална сфера на влияние след разпадането на Съветския съюз. Внушителният проект на Путин за Евразийски съюз - икономическа сфера, простираща се от Европа до Тихоокеанския бряг, е недвусмислен опит да се създаде структура, доминирана от Москва.

Това едва ли е изненадваща реакция на страна, чието глобално влияние постоянно ерозира. Западните страни и регионални институции, включително като ЕС и НАТО, още повече изостриха този проблем. На Русия е простено да се чувства обкръжена, когато те се разширяват.

В същото време обаче Русия едва ли може да обвинява ЕС и САЩ за тази враждебна атмосфера. От връщането си на президентския пост през 2012 г., ако не и отпреди това, Путин не спира да обвинява Запада за неблагополучията в своята страна, на осъжда техните упадъчни общества и да се представя за защитник на традиционните руски ценности.

Миналата година той на два пъти се позова на моралния консерватизъм като преграда срещу разлагащото западно влияние и заложи тази идея в центъра на президентските си планове. Тази идеология, от една страна, служи за основа на такива вътрешнополитически инициативи, като налагането на ограничения над развитието на гражданското общество и забраната да се пропагандират нетрадиционни сексуални отношения сред непълнолетни. От друга, тя се отразява зле на международните отношения на Русия.

Москва забрани осиновяването на руски деца от американски семейства и задължи руските неправителствени организации, финансирани от чужбина, да се регистрират като “чужди агенти”. Тези стъпки обаче спънаха усилията на американския президент Барак Обама да “рестартира” отношенията с Русия и отровиха връзките ...

Свързани новини: