Без надежда в Босна и Херцеговина

Всички изразиха загриженост във връзка с “насилието” в Босна и Херцеговина, започвайки от местните политици и онези в съседните страни и свършвайки с официални представители на Европейския съюз и, разбира се, генералния секретар на Обединените нации. В насъбралия се граждански гняв кантонални началници из цяла Босна подадоха оставки, което изглеждаше като отстъпка пред демонстрантите, за да не се разширят протестите. На ръководителите на държавни постове на централно равнище като цяло обаче не им хрумва да се оттеглят.

Съществува аргументът, че няма много смисъл да се насрочват избори, а за да бъде направено това, ще бъде необходимо да се промени конституцията, не само поради факта, че тази година избори така или иначе трябва да бъдат произведени през октомври , а заради голямата вероятност те да не променят нищо. За това говори един плакат от протеста в Сараево: “Политици, отивайте всички на …”

Макар да съществуваше намерението обясненията на протеста да се сведат до осъждане на “силите на хаоса и безумието”, ясно е, че в Босна и Херцеговина е недоволно мнозинството от населението, а не само хулиганите. Ясно е, че корените на протеста са социални - в “грабителските” приватизации, голямата безработица 40 процента сред младежите , корупцията.

Наред с това Босна е на края на опашката в процеса на евроинтеграция сред страните от Западните Балкани. ЕС прехвърля топката върху местните политици, които са “неспособни да се договорят” и изпълнят условията за напредък.

Ключово условие е изпълнението на решението на Европейския съд за правата на човека по казуса “Сейдич-Финци”, което на практика би трябвало да означава превъзмогване на концепцията за “държавотворните народи” на изборите за парламент и председателство на Босна и Херцеговина и надделяване на гражданския подход - че в Босна не живеят само босненски мюсюлмани, сърби и хървати и че националната принадлежност не е единственото нещо, което изгражда идентичността на отделните лица. Когато обаче се засегне “Дейтънското наследство”, задънената улица става неизбежна.

Протести имаше предимно във Федерацията Босна и Херцеговина, в Република Сръбска изглежда надделя апатията на гражданите. Макар да имаше и такива акценти - а именно, че за безнадеждността в Босна е виновна Република Сръбска. Ясно е, че гневът на гражданите бе насочен преди всичко към лицата, заподозрени за икономическия и социалния провал, независимо от националността. Показателен в този смисъл, макар същевременно и нереален, е още един лозунг от Сараево - “Богич Богичевич - президент”. (Богич Богичевич беше босненски представител в Председателството на СФРЮ, непосредствено преди разпадането на югославската федерация - бел. ред.)

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: