Задку(ма)лисието на телевизора

Не знам дали е вярно, че „българският Джей Лено” ще последва американския, който наскоро се раздели с телевизионния екран. Според сайта „Всеки ден”, който е част от официозната медийна империя, новото ръководство на БТВ поставило ултиматум на Слави Трифонов да спре с политическото говорене или ще прекратят договора с него.

Няма да гадая доколко това е вярно или вероятно. Но интригата е повод да обърна още веднъж внимание върху „телевизора” не просто като политическа трансмисия, а като люпилня за „вождове”.

Интересното е, че в България също действа путинския модел на управление през „телевизора”, а интернет, пак като в Русия, е единствената истински свободно опонираща на властта медийна територия.

Макар и скалъпен по руски образец, този модел в България се различава все пак с нещо специфично: тук „телевизорът” е банка за политици с вождистки мераци, докато в Русия, поради липсата на друг вожд, освен Путин, ролята на „телевизора” и т.н. журналистика е сведена само до обслужването на несменяемото лице на режима.

Излиза, че тук творчески сме доразвили челния путински опит досущ, както в НРБ се прилагаше с отчитане на местната специфика задължителната съветска практика в пропагандата. В своите „Задочни репортажи” писателят Георги Марков отбелязва в отделно есе, че по отношение на пропагандата и цензурата БКП е проявила такава перфидност, включително чрез система от подкупи за послушните, че самите съветски другари могат да завидят на дресурата в България.

Явно ноухауто от времето на соца (да се изразя по приетия вече за нормален хашлашки начин, според който времето на тоталитаризма е сведено до понятие с фреднли отенък, като „соц”) се прилага новаторски и днес.

Днес вече не е достатъчно само да те понесе медийната вълна, за да изплуваш в полезрението на избирателите, както стана с Бойко Борисов, преди той да започне да сърфира като самостоятелен фактор върху тази мътилка. Модата се определя повече от схемата, по която Сидеров нахлу в политиката през ролята на телевизионния водещ.

Сидеров поне има биографията на журналист, но какво да кажем за следовниците му, които са водещи на телевизионни предавания и това се натрапва на публиката като достатъчно обстоятелство, за да бъдат причислявани към журналистиката?

Говорещи муцунки има на екрана днес колкото щете, но не от всяка мутра става публицист, нали…

Най-новото попълнение на политическия „елит” по тази схема, след извършения в ефир скандален трансфер от екрана към трибуната на безцензурната партия на Бареков с Росен Петров, е и измисленият „лидер” на миналогодишните февруарски протести Ангел Славчев. И той „влиза” в политиката, макар да си беше в безцензурния екип плътно до шефа си от доста месеци насам, но сега вече официално му става заместник, след като премина през задължителната школа на водещ в една кабеларка, а след това беше повишен до водещ в ТВ7.

Както вече съм отбелязвал, знам от член журито на едно състезателно предаване на БНТ за млади политици, че Ангел Славчев е бил фаворит на тъмно червен чичко (паричко - пардон за пошлата римичка, но тя също е легитимирана отдавна), който поискал от въпросния член на журито да „подкрепи” неговото момче.

Нямам никакво съмнение, че и рекордьорът по обикаляне на телевизионни студиа от около половин година насам, журналистът от „Дума” Александър Симов, е носен на крилата на задкулисието, което решава кои са „важните говорители” на нашето време. Същият Симов беше погален бащински с комплименти от бившия шеф на 6-то на ДС Димитър Иванов-Гестапото, който обяви в поредната си изява в националния ефир на БТВ преди седмица: „Сашко е добро момче, познавам го от малък”.

Щом чичо Митьо (когото Сашко не кълне като “кука”, както се изразява в други случаи) го хвали, това направо си е гаранция за възход на доброто момче Сашко!

Сашко ...

Свързани новини: