Тамам Салам - премиер помирител в разединен Ливан

Франс прес

Тамам Салам, оглавил в събота новото компромисно правителство на Ливан след десетмесечен застой, е умерен политик, произхождащ от една от най-влиятелните политически фамилии в страната.

Този флегматичен 68-годишен мъж има тежката задача да ръководи правителство на страна, дълбоко разединена за конфликта в съседна Сирия, разтърсвана от кървави атентати и подслонила стотици хиляди сирийски бежанци, които вече представляват почти една трета от населението.

Със спокойния си глас и характерната си плешивост, Салам ще трябва да играе най-вече ролята на въжеиграч между двата съперничещи си лагера, обединени в правителството му за първи път от три години: лагера на могъщата шиитска организация Хизбула, която участва със свои бойци във войната в Сирия на страната на режима, и този на Саад Харири - бивш министър-председател, противник на режима в Дамаск.

Самият Харири похвали в събота новия премиер за “мъдростта и търпението” му след близо едногодишни тежки преговори, по време на които държавните институции и административните решения бяха парализирани.

“Това е правителство обединител и е най-добрата формула Ливан да получи възможност да се справи с предизвикателствата, пред които е изправен”, заяви Салам, предложен за премиер още през април миналата година, когато му беше възложено съставянето на ново правителство.

Тамам Салам, син на Саеб Салам - шест пъти премиер на Ливан между 1952 и 1973 г.,- обаче не се радва на истинска народна подкрепа дори сред сунитската общност, която по традиция излъчва министър-председателя в тази мултирелигиозна държава. Той беше избран за депутат от Бейрут два пъти - през 1996 г., а после през 2009 г., първо от листата на убития през 2005 г. премиер Рафик Харири, а после от тази на сина му Саад Харири.

Тамам Салам не е така известен в чужбина, както приятелят на световните лидери Рафик Харири, синът му Саад Харири или като досегашния премиер Наджиб Микати - милиардер, управляващ мултинационална империя в областта на телекомуникациите и недвижимите имоти. Позицията му за сирийския конфликт също се смята за умерена.

След номинирането му през април 2013 г. той заяви пред АФП, че подкрепя “свободата и суверенитета на сирийския народ”, като наред с това изтъкна колко важна е политиката на неутралитет на Ливан.

Салам, чиято майка е от Дамаск, осъди бомбардировките на сирийската армия над ливански селища, подкрепящи бунта, но така и не заклейми режима на Башар Асад.

През 1992 г., когато следвоенен Ливан пъшкаше под гнета на сирийската опека, той бойкотира парламентарните избори в знак на солидарност със сънародниците си християни, които се бореха срещу хегемонията на Дамаск.

Макар да е критичен към арсенала на Хизбула, Тамам Салам приветства “съпротивата срещу Израел” - лайтмотив на шиитската партия.

За разлика от “ястребите” в лагера на Харири, които обвиняват Хизбула, че е създала “държава в държавата”, този човек не призовава открито към разоръжаване на ненавистната на Израел групировка. Освен депутат, между 2008 и 2009 г. Салам за кратко беше и министър на културата.

Помирителният му тон напомня този на баща му Саеб Салам, който, на свой ред, е син на влиятелен политик от времето на Османската империя и френския мандат в Сирия и Ливан в началото на 20-ти век.

В разгара на гражданска война между мюсюлманите, съюзници на палестинските милиции, и християните, отхвърлящи присъствието на тези милиции в Ливан, Саеб Салам бе автор на известни лозунги като “Един Ливан, не два Ливана” или пък “Ни победител, ни победен”.

Саеб Салам ...

Свързани новини: