Ангела Меркел държи в ръцете си бъдещето на Великобритания

През последното половин столетие само двама континентални политици са имали възможност да упражнят силно положително влияние върху британските отношения с Европа. Първият беше Жак Делор, председателят на Европейската комисия, чиято реч пред конгреса на британските профсъюзи през 1988 г., беше от основно значение за убеждаването на лидерите на лейбъристите и на гласоподавателите да приемат социална Европа, където някои от правата на работниците, отменени от правителството на Тачър, биха могли да бъдат възстановени на европейско равнище. Ефектът от речта на Делор беше толкова голям, че накара аудиторията да запее в хор “Братко Жак”*.

Вторият политик е Ангела Меркел. Днес тя ще направи кратко, но важно посещение в Лондон, което като цяло се разглежда в тесния контекст на провеждането на вътрешните дебати в Консервативната партия по европейския въпрос. Германската канцлерка изобщо не е играч без значение в този партиен контекст. До голяма степен това е, в крайна сметка, причината Дейвид Камерън така грижливо да разгъва червения килим.

Но освен това Меркел е в позиция, ако пожелае, да изиграе огромна роля в по-широкия британски дебат за Европа. Ако тя реши да се възползва от тази възможност, и ако го прави умело и последователно, Меркел би могла да окаже по-голямо влияние от Делор за промяна на британските нагласи. Но това ли иска тя?

Не бива да прибързваме. Днешното посещение не е среща на Меркел със съдбата на Великобритания и важността му се преувеличава много над неговото непосредствено значение. Поканата към Меркел да произнесе реч на общо заседание на двете камари на парламента, която ще бъде последвана от аудиенция при кралицата в Бъкингамския дворец, сигнализира, че канцлерката е изключително важен политик. Но няма да й бъде оказана върховната чест - която имаха Нелсън Мандела, Аун Сан Су Чжи, Барак Обама и нейният сънародник папа Бенедикт - да направи своето изявление в голямата зала в Уестминстър. Вместо това, както и Вили Брант преди 44 години, Меркел ще говори в Кралската галерия на Уестминстър, където над нея ще е надвиснала картина на Уелингтън, посрещащ Блюхер при Ватерло - голямо англо-германско постижение от миналото, творба на Маклиз.

Още по-важен от протокола е упоритият факт, че посещението на Меркел не би могло да осигури това, което Камерън очаква. “Даунинг стрийт” 10 е набелязал Меркел като най-важния потенциален съюзник на лидера на торите в опитите му да осигури “да” на референдума за едно предоговорено членство на Великобритания в ЕС, който той се надява да организира през 2017 г. Но въпреки че Меркел и Камерън имат общ интерес от британското членство, огромното разминаване по въпроса за Европа между двамата ръководители не е изчезнало внезапно.

Онзи ден беше съобщено, че в случай на преразглеждане на договора за ЕС, Меркел е готова да предложи на Великобритания специални права за неучастие в определени политики, засилване на институциите и хармонизация на процесите в страните от еврозоната. Ако това се случи, за Камерън би било добра новина. Но в същото време беше съобщено, че в речта си Меркел ще призове за много по-ефективен Европейски съюз, наблягайки на това, че промените трябва да се правят, за да укрепят - а не за да отслабят - ЕС като цяло. Това няма да е толкова изгодно за Камерън.

Различията между двамата лидери са извънредно трудни за преодоляване. Меркел иска по-силен ЕС, с повече споделени ...

Свързани новини: