Ех, що не осъдихме зверствата на БКП. Или какво пише поетът Цанев преди и сега

„Сгрешихме с нашата „Нежна революция”, защото не потърсихме отговорност на комунистическата партия за всичко онова, което е причинила на българския народ” – каза в интервю за телевизия „Европа” поетът и драматург Стефан Цанев преди няколко дни. Множество сайтове, които си пълнят съдържанието с преразказ на казаното в телевизи и радиопредавания цитираха Цанев.
„Всички ние имаме вина към българския народ, защото не осъдихме зверствата, извършени от комунистическата партия”, казва още поетът и се възмушава, че комунистическата партия, която е „налагала над българския народ в продължение на 45 години безмилостна диктатура”, сега убеждава българина, че го спасява от нечия диктатура.
Макар и закъснели с повече то две десетилетия, призивите на Цанев могат да се вземат насериозно. Но има някои досадни подробности от миналото. Самият Цанев също е укрепвал тази дуктатура.
Ето какво пише той през 1972 г., четири години след като му били спряли стихосбирка и му били забранили да публикува стхихове, както сам той се оплаква в същото интервю:

Из поемата “Аз питам!”
Стефан Цанев, 1972:

Нашата вяра не може да бъде обесена, нито разстреляна.
Не може да бъде заключена зад никакви брави.
Нашата вяра - заклевам ви: бдете! -
може
в думи да се удави.

Да говориш скучно за комунизма -
значи да говориш против комунизма.
Да пишеш скучно за партията - значи да пишеш против партията.

Скучната агитация
е контраагитация!*

Мятам се в този бетонен ковчег
и в гроба си ще се мятам -
заклевам ви до последния човек, до последния комунист на земята:

Не говорете скучно!
По-добре мълчете!
Всъщност, това стихотворение е от най-коварната пропаганда. Независимо дали е искрено или лицимерно, то изразява на дълбока вяра в комунизма и се възмущава от бездарниците, които пишат „скучно” за партията. Не може да му се отрече, че Цанев не пише скучно за партията нито преди, нито сега.
Да не остане съмнение, че горното е някакво случайно конюнктурно стихотворение, ето още едно, за железните воини, налагали същата тази комунистическа диктатура:

„На чекистите”
Стефан Цанев

Дзержински -
познат и внезапен,
с остър профил и остро име,
се изправя като меч и заповед -
чекистът е длъжен да има:
хладен ум, защото куршумът
поставя своята кървава точка
веднъж и завинаги.
Думите
стрелят многократно и точно:
горещо сърце - да бди непрестанно
над свободата света,
както левкоцитите денонощно
бранят
червения цвят на кръвта.
Чисти ръце - непревземаеми коти,
върху които
не тежи
нито мечтата за бъдни изгоди,
нито вина от предишни лъжи…
И вървят чекисти -
с остри профили
и внимателен анфас,
в Москва и София -
невидими фронтове
по улиците,
навсякъде,
в самите нас…

В поредното си интервю (може би десето подред от Коледа насам) Цанев говори едно и също за БКП и комунизма, с едно голямо закъснение от около 30-40 години, за разлика от колегата си Вацлав Хавел, примерно.
Цанев се оплаква, че му спрели стихове. Което е истина, но критиката го е преследвала основно заради литературни спорове за стил, а не за съдържание. Спрели му и пиеса и го пратили да работи в Пловдив през 1984 г., оплаква се той. Но не си спомня, колко години е бил храненик на Комитета за култура и на комунистическия съюз на писателите, които са му дали и луксозен апартамент в блок на културните дейци в престижния кв. „Изток” в София. В това се състои жестоката диктатура за него, закъснелия дисидент.

Нека интелектуалци громят комунизма, макар и закъснели, но поне да са хора, които не са подкрепяли този режим, дори със стихотворения.

Прочети цялата новина

Свързани новини: